Брандън Сандърсън - Легион

Моше се засмя.

— И тук беше дошъл.

Калиани се изкикоти, след като преведе думите му, и отбеляза:

— Ама че си ви бива, господин Стив.

— Наистина ли? — попитах аз небрежно.

— И още как — заразказва Моше. — Няма кой друг да е бил. Мина оттук… преди два дни, може би. Ругаеше всеки, който застане на пътя му, и се опита да ме подкупи, за да прогоня тълпата и да му направя място. Работата е там, че когато започна да снима, явно нямаше нищо против, че хората минават пред обектива. И снима навсякъде из църквата — дори отвън, на най-различни напълно случайни места!

— Същински перко, а?

— Да — изсмя се пак той. — Пълно е с такива като него. Огромни, скъпи фотоапарати, за които са пръснали сума пари, а си нямат понятие как да ги използват. Този даже не знаеше кога да си изключи светкавицата. Пускаше я за всяка снимка — дори когато беше навън, на светло, или пък до онзи олтар там, който е целият в светлини!

Присъединих се към смеха му.

— Нали? — продължи той. — Американска му работа!

След това добави леко сконфузено:

— Без да се обиждате, де.

— Няма проблем — казах аз, повтаряйки веднага след Калиани. — Индийка съм.

Той ме изгледа, наклонил объркано глава.

— О! — възкликна Калиани. — О, съжалявам, господин Стив! Съвсем изключих за момент.

— Няма проблем.

Пазачът се разсмя.

— Ивритът ви никак не е лош, но не мисля, че имахте предвид онова, което означава тази дума!

Отново се засмях заедно с него и забелязах, че насам приближава някаква жена, която му маха с ръка. Благодарих му за разговора и отидох да разгледам църквата още малко. Накрая отново се намерихме с Моника и подчинените ѝ, единият от които тъкмо прибираше няколко снимки на Разон в джоба си.

— Никой тук не го е виждал, Лийдс — съобщи тя. — Задънена улица.

— Така ли било? — попитах аз и се отправих бавно към изхода.

Тобиас се присъедини зад нас, хванал ръце зад гърба си.

— Колко е чудно това, Стивън — обърна се той към мен и кимна по посока на един от въоръжените пазачи до вратата. — Йерусалим — един град, чието име буквално означава „мир“. Град, пълен с острови на спокойствието като този тук — места, които са посрещали хора, дошли да засвидетелстват своята вяра, — от толкова ранни времена, че повечето съвременни държави даже не са съществували тогава. А сега хората тук са винаги на крачка от насилието.

Насилие…

— Моника — намръщих се аз, — ти спомена, че си се опитала да намериш Разон сама, преди да дойдеш при мен. Това включваше ли проверка на полетите от САЩ към чужбина?

— Да — отговори тя. — Имаме връзки в Департамента за вътрешната сигурност. Никой с такова име не е напускал държавата, но не е чак толкова трудно да се снабди човек с фалшиви лични документи.

— Но би ли могъл някой с фалшив паспорт да влезе в Израел? Страната с едни от най-строго охраняваните летища в света?

Тя сключи вежди.

— Не се бях замисляла за това.

— Доста рисковано изглежда — отбелязах.

— Е, много подходящ момент избрахте да го споменете, господин Лийдс. Да не се опитвате да ми кажете, че изобщо няма как да е тук? След като изгубихме…

— О, не, тук е — отговорих аз разсеяно. — Намерих един пазач, който е разговарял с него. Разон е снимал къде ли не тук.

— Никой от хората, с които разговаряхме, не го беше виждал.

— Пазачите и служителите на църквата са заобиколени от хиляди нови посетители всеки ден, Моника. Не можете да очаквате, че ще си спомнят някого по снимка. Трябва да ги подсетите с нещо, което се запомня лесно.

— Но…

— Тишина за момент — прекъснах я, като вдигнах ръка.

Бе успял да влезе в страната. Един неугледен инженер с фалшив паспорт и изключително ценно оборудване в багажа. В апартамента си пък имаше пистолет, но не беше стрелял с него нито веднъж. Как го беше намерил?

Идиот.

— Можете ли да разберете кога Разон е купил онзи пистолет? — попитах я аз. — Според законите за притежание на оръжие в Щатите, това би трябвало да бъде проследимо, нали?

— Разбира се. Ще проверя, когато стигнем до хотела.

— Не. Сега.

— Сега? Имате ли представа колко е часът в момента в…

— Независимо от това. Събудете хората, ако се налага. Трябва ни отговор.

Тя се втренчи в мен раздразнено, но после се отдалечи и започна да говори по телефона си. Последваха няколко ядосани разговора.

— Трябваше да го забележим по-рано — обади се Тобиас и поклати глава.