Беки Чеймбърс: Дългият път към една малка ядосана планета

Корбин подметна скриба си по бюрото на Ашби. Тънкият, правоъгълен уред се плъзна по повърхността на сякаш безплътния пикселов екран и спря с изтракване пред капитана. Той махна към пикселите, за да се разпръснат, и заглавията по новинарските статии, които се носеха във въздуха, се превърнаха в цветна мъгла и изпопадаха в кутиите на проектора от двете страни на бюрото като ята мънички насекоми. Ашби хвърли поглед на скриба, след което вдигна вежди към Корбин.

— Това — каза Корбин, сочейки с костеливия си показалец към скриба, — трябва да е някаква шега.

— Дай да позная — отговори Ашби. — Дженкс пак е бърникал из записките ти и си е играл със стойностите?

Корбин се намръщи и поклати глава. Капитанът отново насочи вниманието си към скриба, като се опитваше да потисне смеха си при спомена за последния път, когато Дженкс бе хакнал скриба на Корбин и бе заменил внимателно водените му записки с триста шейсет и две собствени снимки, на които беше гол, както майка го е родила. Ашби смяташе онази, на която Дженкс се беше наметнал със знамето на Народната Галактика, за особено добро попадение. Излъчваше почти театрална чест и доблест — като се има предвид ситуацията, все пак.

Обърна скриба с екрана нагоре.

На вниманието на: кап. Ашби Сантосо

(„Пътешественика“, лиценз за пробиване на тунели на НГ № 387-96456)

Относно: Работна автобиография на Розмари Харпър

(Административен сертификат на НГ № 65-78-2)

Ашби разпозна файла. Беше автобиографията на новата им секретарка, която трябваше да пристигне на следващия ден. В момента сигурно пътуваше в космокапсула, упоена и потънала в сън по време на дългото, неудобно пътуване.

— Защо ми показваш това? — попита капитанът.

— О, значи си го прочел все пак — отговори Корбин.

— Разбира се, че съм го прочел. Инструктирах всички ви да прочетете файла преди сума време, за да можете да имате някаква представа за нея, когато пристигне.

Ашби нямаше представа какво иска Корбин, но вече беше свикнал с това. Водораслологът винаги първо се оплакваше, а чак след това разясняваше за какво става дума.

Капитанът знаеше какъв ще бъде отговорът му, още преди Корбин да си беше отворил устата.

— Нямах време.

Ученият имаше навика да игнорира всичко, което не засягаше лабораторията му пряко.

— Защо, по дяволите, си наел такова хлапе да работи на борда?

— Защото — отговори Ашби — имаме нужда от лицензиран секретар.

Дори Корбин не можеше да оспори това. Документите на Ашби бяха потънали в хаос и макар корабите за пробиване на тунели да не бяха длъжни да разполагат със секретар, за да запазят лиценза си, служителите от Борда за транспортната дейност на НГ бяха заявили пределно ясно, че неизменно закъсняващите доклади на Ашби не оставят особено добро впечатление у тях. Храната и заплатата за един нов член на екипажа нямаше да му излязат евтино, но след внимателен размисъл и известно количество увещания от страна на Сисикс, Ашби бе подал молба до Борда да му изпратят някой с подходящ сертификат. Ако не спреше да се опитва да върши работа за двама души едновременно, бизнесът му щеше да започне да страда.

Корбин скръсти ръце и подсмръкна.

— Разговарял ли си с нея?

— Миналия десетник си поговорихме по сиба. Изглежда свястна.

— „Изглежда свястна“ — повтори Корбин. — Колко обещаващо.

Ашби подбра следващите си думи по-внимателно. Все пак разговаряше с Корбин — краля на семантиката.

— Служителите на Борда са я одобрили. Притежава необходимата квалификация.

— Служителите на Борда са се надрусали с хипнол — отвърна водораслологът и отново посочи с пръст към скриба. — Няма никакъв опит с превоза на дълги разстояния. Изобщо не е напускала повърхността на Марс, доколкото разбирам. Току-що е завършила университета…

Капитанът започна да брои на пръсти. Не само Корбин можеше да изброява доводи.

— Има сертификат за работа с формуляри на НГ. Изкарала е стаж във фирма за наземен транспорт — работа, която изисква същите основни умения, които ще трябва да прилага тук. Говори ханто свободно, включително жестовете, и това може да ни бъде от голяма полза. Има препоръчително писмо от професора си по Науки на междувидовото общуване. И най-важното от всичко — доколкото успях да преценя по време на краткия ни разговор, ми изглежда като някой, с когото бих могъл да работя.

— Никога преди не се е занимавала с такава работа. Пътуваме насред открития космос, запътили сме се към цел, до която не се знае дали ще стигнем, а ти смяташ да качиш някакво хлапе на борда.