Беки Чеймбърс: Дългият път към една малка ядосана планета

Ашби охотно приветстваше шума. Чувството, че никога не остава напълно сам, му вдъхваше увереност — особено като вземеше предвид професията си. Строежът на черни дупки не беше лека работа. Междупространствените пътища, които минаваха през Народната Галактика, бяха толкова обикновени, че се приемаха за даденост. Ашби се съмняваше, че обикновеният жител на Галактиката се замисля за тунелите повече, отколкото би се замислил за панталоните, които е обул, или вечерята си. Но работата му го задължаваше да мисли за тунелите и то — доста усилено. Ако се замислите по този въпрос прекалено дълго и си представите как корабът ви се гмурка вътре и вън от космоса като игла, която води конеца през парче плат… е, тогава и на вас би ви се приискало да сте заобиколен от шумна компания.

Ашби седеше в офиса си и четеше новинарския поток с чаша мек в ръка, когато дочу звук, който го накара да трепне. Стъпки. Стъпките на Корбин. Ядосаните стъпки на Корбин, които се приближаваха право към вратата му. Ашби въздъхна, преглътна раздразнението си и се превърна в капитана на кораба. Постара се да държи ушите си отворени, а изражението на лицето си — неутрално. Разговорите с Корбин винаги изискваха предварителна подготовка, както и добре усъвършенствана способност за емоционално дистанциране.

Артис Корбин представляваше две неща: талантлив водораслолог и пълен задник. Първото качество бе жизненоважно за работата на кораб за превоз на дълги разстояния, какъвто беше „Пътешественика“. От това дали превозваното гориво ще покафенее или не, зависеше дали ще стигнат до местоназначението си успешно, или ще се окажат хванати в капана на открития космос. Половината от помещенията на долния етаж на „Пътешественика“ бяха пълни само с резервоари с водорасли, които се нуждаеха от някого, който непрекъснато да следи за хранителното им съдържание и солеността им. Що се отнасяше до този аспект от работата му, липсата на общителност на Корбин всъщност бе предимство. Той предпочиташе да си стои затворен в отсека за водорасли по цял ден, да си мърмори под нос, надвесен над принтираните от машините данни, и да преследва ефимерната цел, която наричаше „оптимални условия“ На Ашби му се струваше, че условията са винаги оптимални, но нямаше никакви намерения да се пречка на Корбин, когато става въпрос за водорасли. Разноските му за гориво бяха паднали с десет процента, откакто Корбин се бе качил на борда, а и без това нямаше много водораслолози, които биха приели работа на кораб за тунели. Водораслите бяха щекотлив материал, дори като за пътувания на кратки разстояния, а поддръжката им по време на дълго пътуване изискваше както педантичност, граничеща с дребнавостта, така и издръжливост. Корбин мразеше хората, но обичаше работата си, и беше безспорен майстор в нея. Според Ашби, това правеше участието му невероятно ценно. Едно невероятно ценно главоболие.

Вратата се отвори и Корбин нахълта в помещението му. Челото му бе покрито с капчици пот, както обикновено, а посивялата коса на слепоочията му изглеждаше почти мокра. Температурата на „Пътешественика“ трябваше да се поддържа висока заради капитана, но Корбин бе заявил ясно недоволството си от стандартната температура на помещенията още от първия си ден. Дори след годините, които бе прекарал на борда, тялото му още отказваше да се аклиматизира — по всяка вероятност, от чист инат.

Бузите му също бяха почервенели, макар да не беше ясно дали е заради настроението му, или заради изкачването на стълбите. Ашби така и не бе успял да свикне да гледа лица, които поруменяват. По-голямата част от живите човеци бяха произлезли от флотилията „Екзодус“ 2 2 От „Exodus“, или „Изход“ — втората книга от Петокнижието на Библията, в която се разказва за извеждането на израилския народ от Египет — Б.пр. , която бе пропътувала огромни разстояния и стигнала много далеч от слънцето на предците им. Много от човеците — като Ашби, например, — бяха родени на борда на същите заселнически кораби, които бяха построили първите земни бежанци. Ситните му, тъмни къдрици и кехлибарената му кожа бяха резултат от смесването на кръвта на различните групи човеци на борда на гигантските кораби в продължение на поколения. Повечето от тях — независимо дали бяха родени в космоса, или в някоя от колониите, — принадлежаха към същата смесена екзодианска раса като него.

Корбин, от друга страна, притежаваше очевидните черти на потомък на Слънчевата система — въпреки че и хората от планетите на предците също бяха заприличали на екзодианците през последните десетилетия. Въпреки пъстрото многообразие на човешката раса, хора с необичайно светла кожа продължаваха да се появяват тук-там — дори във флотилията. Но Корбин бе на практика розов . Беше наследник на фамилия учени — едни от ранните изследователи, които бяха построили първите орбитални космически кораби около Енцелад 3 3 Спътник на Сатурн, открит през 1789 г. от Уилям Хершел — Б.пр. . Бяха прекарали векове там — надзираваха зорко бактериите, които вирееха в ледените морета на спътника. Но Слънцето бе толкова далечно и мътно в небето над Сатурн, че изследователите отбелязваха все по-големи спадове в пигментите с всяко десетилетие. В резултат на всичко това се беше появил Корбин — един розов мъж, отраснал с любов към тежката работа в лабораториите под мрачното, лишено от слънчева светлина небе.