Христо Пощаков: Дългият път към ада

Валентин Кински беше дребен банков чиновник, а Азауд изпълняваше почти еднаква по маловажност длъжност в европейския сектор на сатанинското ведомство.

Като изключим незадоволително платения труд на двамата, на пръв поглед между тях нямаше нищо общо, но това продължи дотогава, докато Азауд не прегледа сярокопието на господин Кински и след обстоен анализ не го намери за подходящ клиент.

Случаят най-сетне предлагаше изтъкване на собствените му способности пред непробиванемия авторитет на неговия началник-сектор — мрачно и възрастно изчадие с големи рога и свинско лице. Типичен представител на старата школа, шефът му бе дяволски педантичен и взискателен, и като че ли нарочно заемаше тази длъжност, за да пречи на младите. През последните триста години между рогата му не се бе промъкнала и капка досетливост, че Азауд се нуждае от повишение, нещо пряко свързано със собствения му жизнен стандарт, достигнал границата на екзистенц-минимума, да не говорим за задоволяване на болезненото му честолюбие, което дори един нисък по ранг служител може да притежава.

Но ограниченият, елементарно хитър началник, все пак бе усвоил доста прийоми, успешно гарантиращи оставането на този пост през следващите две хиляди години. Той беше изпечен интригант, умееше да се подмазва на висшестоящите дяволи и същевременно тъпчеше с яките си копита собствените си подчинени, а това му създаваше здрава опора в магмените условия на сатанинското ведомство.

Азауд бе природно надарен дявол, способен на нестандартен начин на мислене. Беше отчаян привърженик на модерните научни концепции за погубване на душѝ, което предизвикваше недоверие в околните и пораждаше чувство за остро съперничество. Известно е, че умните винаги стават неприятни. Все пак бъдещето стоеше пред него и дори нищожества като Валентин Кински можеха да допринесат за издигане в служебното положение, а всяка възможност трябваше да бъде използвана.

По-нататък интригите на шефа на Азауд нямат отношение към настоящото повествувание. Единственото му предназначение е да покаже бъдещите елементарни фази на падение на господин Кински, а най-вече да предупреди онези, които все още вярват в съществуването на извънземни, както той вярваше.

Човешката наука винаги е дължала постиженията си на фундаменталните открития, изградили здравата й основа, а модерните схващания и възгледи са били приемани значително по-късно. Същото се отнася и за сатанинското ведомство, принудено да се съобразява със земните дела. Трябваше да изминат стотици години, преди договорът, подписан с кръв, да бъде заменен с устно съгласие за вземане на душата. Юридически погледнато, то не беше особено валидно, но все пак изразяваше волята на субекта, макар и не в писмена форма. Обаче в постигането му липсваха нови виждания и реформаторството бе спряло дотук. Основата на догмата оставаше, а тя се свеждаше до следните елементарни действия: убеждение на човешкия индивид чрез пряко доказателство, подхлъзването му по греховния път, накрая получаване на съгласие с последващо прибиране на душата по предназначение.

Икономическата основа на сатанинското ведомство се крепеше върху излъчените еманации по време на транспортирането й, те се явяваха валутно-енергетична единица в рамките на сатанинската империя или по-просто казано, по-дългият транспорт на всяка душа до ада подобряваше енергийното му захранване. Дори температурният градус на отвъдната среда зависеше от количеството и дълготрайността на транспортните услуги, да не говорим за премиите, получавани от всеки усърден служител. Следователно дори най-дребната душа бе от значение за сатанинския бюджет.

Азауд не беше забравил, че парите са дяволско изобретение, въдворено в реалния свят, но още по-добре си спомняше, че са валидни и в ада. Сега целта пряко оправдаваше средствата, а личните му интереси съвпадаха с обществените. В случая прилагането на модерни възгледи щеше да се яви като приятно допълнение. И той се преобрази в малко зелено човече, което се материализира на балкона на господин Кински.

Дяволите винаги използват пряка телепатична връзка и никога не се нуждаят от владеене на чужди езици. Достатъчно бе Азауд да помисли: „Ела на балкона!“ и господин Кински излезе на него с мисълта, че е чул повикването.

— Господи, що за мерзост! — беше първата му гласна реакция.

— Никаква мерзост, аз ще ти бъда приятел — внуши Азауд, а Валентин си помисли дали няма халюцинации.