Мариана Тинчева-Еклесия: Пътуване към другия свят

В програмата за пътуване до Метеора в Гърция беше написано: Час на тръгване — 22 часа, 1 ноември 2002 г.; място на тръгване — Руски паметник. Половин час по-рано се събрахме: двайсетина ученици на възраст от десет до шестнайсет години, четири учителки, шестима родители, непознати туристи, записали се за екскурзията. Децата бяха от елитно софийско училище, опитваха се да изглеждат спокойни, но нетърпението от пътуването им личеше; хапваха леки закуски, пиеха кафе за предстоящата безсънна нощ. В 22:10 потеглихме. Шофьорът обяви по микрофона маршрута: София — Солун — Паралия — Метеора, и пъхна ръка в чантата с дискети за видеото. Нашият богослов беше решил да разкаже за християнството в Гърция, но от неудобство се въздържа. Филмът, какъвто най-често се намира в кошницата с репертоара и на малкия тв екран вкъщи — екшън за развлечение. Щем не щем, гледаме: пътуваща из градовете на САЩ рок група отвлича петнайсет годишния Милър. В един от хотелите непълнолетното момче е изнасилено от три по-големи момичета. После той (и ние) трябва да гледаме как фенът на групата застава на ръба на покрива на хотела и започва да крещи: „Аз съм златният бог, друсам се и така се кефя!“ Има още какви ли не истории за наркотици, секс, хомосексуални изповеди, подбрани за групата от ученици. В края на филма златокосата Пени предлага на Милър да избягат в Мароко, а той я разочарова:

„Не искам. Аз съм от другия свят, вашият не ми харесва.“ И се разделят.

След като екранът на видеото угасна, видях, че само учениците от елитното училище не бяха заспали, а се забавляваха с коментар за гледаното. Неудобно беше след полунощ да започне беседа за вярата — думите на учителя по религия нямаха допирни точки с гледаното на видеото.

По съмнало пристигнахме в Солун и започна разходка с местен екскурзовод из огромния град: история, забележителности, църкви. Импозантен по размери е огромният, все още недовършен храм, посветен на свети апостол Павел, проповядвал със страст и вяра по тези места… Децата най-много се впечатлиха от голямата скулптура на Александър Македонски на морския бряг; харесваха им уличните кафенета с кафе фрапе; изумяваше ги разликата в цените между Гърция и България. Няколко момичета пък се гмурнаха в древността на града с античната култура. Стефания и Първолета от десети клас признаха, че за това са дошли — имат намерение да продължат да изучават древни езици и култури…

След безсънната нощ в автобуса, уморени от ходене пеша и срещи с историята на Солун, вече с нетърпение очаквахме следобедния час, когато трябваше да тръгнем към курортното селище Паралия на Егейско море.

Пристигнахме по тъмно. В автобуса съобщиха програмата за следващия ден и ни настаниха в хотел с три звезди. Бях в една стая с приятелката ми Мадлена, учителка по математика в училището. Взехме душ, полегнахме за двадесет минути, но малко преди вечеря на вратата ни се почука. Мадлена стана, отвори и с почуда видяхме хубавото момче Иво от десети клас. Той стоеше гол до кръста, положил сутиен на гърдите, гримиран, с начервени устни и я попита:

— Госпожо, знаете ли колко е часът?

— Деветнадесет — отвърна му.

Иво сложи ръце на лицето си, уж от срам пред нас, както беше направил Милър от филма в автобуса, докато момичетата го изнасилваха:

— Защото, госпожо, току-що в нашата стая поискаха да ме обезчестят и аз реших да ви се оплача. Не видях, не помня кой точно го направи — засмя се и тръгна спокоен, че го е съобщил.

Така и не разбрахме играеше ли, или наистина му се беше случило. Не проявихме излишно любопитство, от наша страна нямаше и намек за укор. Мадлена още в София ме беше предупредила, че при тези деца строгият тон не върви, не търпят нравоучение. Но сега, щом след неканения гост затвори вратата, тя не се въздържа и каза ядосано:

— Родителите на Иво са много богати; имат всичко необходимо за добър живот, но нямат контрол над децата си. Сестричката му Силвия все още е чиста, въздържано дете.

В двадесет часа групата тръгна на вечеря, а после отиде на дискотека. В два часа през нощта силни удари по вратата отсреща събудиха всички спящи на етажа. Канонадата продължи десет минути, затова мнозина от гостите на хотела подадоха глави — да разберат какво става. Ученикът, настанен в една стая с Иво, не можеше да влезе вътре, защото беше заключено. „Изнасиленият“ не беше пожелал да дойде на вечеря с групата, затова някои предположиха, че е излязъл сам на разходка и все още не се е върнал — не би могло да не се събуди след такава „атака“ по вратата. В 2:30 часа администраторът даде резервен ключ. Когато отворихме, намерихме Иво в леглото — беше дрогиран до такава степен, че не можеше да дойде на себе си. Все пак всички бяхме доволни, че не е решил да скочи от покрива на хотела, както беше направил рок фенът от нощното филмче.