Мариана Тинчева-Еклесия - „Ето извора, пийте от него и се измивайте…“ ((Пътуване в надеждата))

Градчето Лурд в Южна Франция e само на десетина километра от граничната линия с Испания. От древността до днес то е пръснато по хълмовете, където тече река Гав; известно е като „Департамент от високите Пиренеи“ и до средата на XIX век все още с нищо не се отличава от други неголеми планински селища в Пиренеите… На 11 февруари 1858 г. край Масабиелската пещера, близо до левия бряг на реката, няколко деца събират дърва за огрев. В един от високите отвори на скалата пред очите на четиринадесетгодишната Бернадет ненадейно се появява жена в светли дрехи. Момичето е смутено от внезапното си видение и не знае как да го разбере; дори не се осмелява да попита връстниците си дали и те виждат госпожата. В следващите дни децата заедно със свои родители и близки отново отиват до мястото, а непознатата гостенка отново се явява само пред очите на Бернадет, като говори с малко думи. На 25 февруари по време на 9-тото си появяване тя кара момичето да загребе от пръстта под скалата, откъдето бликва вода. Жената кара покорното дете да пие от тази вода, която е все още кална; подтиква го да яде от сухите, горчиви треви; иска от него да коленичи и да целуне земята „заради греховете?“… Девойката изпълнява всички желания на Небесната царица, която съобщава, че от извора под скалата ще потече вода, която ще бъде за измиване от човешките грехове и ще има изцелителна сила за болни!

Както може да се очаква, никой в градчето не вярва на думите на малката. Д-р Дозу, лекар в Лурд, по никакъв начин не успява да си обясни мълвата за явяването на жена над Масабиелската пещера. Той е сигурен, че става въпрос за рядък патологичен случай, затова решава да провери на място какво се случва с момичето по време на странните му видения.

Както и други присъстващи лекарят става свидетел на цялото физическо преобразяване на Бернадет по време на молитвената й среща с Госпожата и описва наблюдението си в медицински доклад. Невярващи и подиграващи се започват да създават суматоха. Заради това властите, които имат грижа за обществения ред в Лурд, се намесват, като викат момичето при прокурора да свидетелства за виденията си. По-късно тя е отведена и при полицейския пристав, който се опитва да й забрани да отива до Масабиелската пещера!… Не става обаче по човешката воля. На 10-ото появяване гостенката се представя: „Аз съм непорочното зачатие.“ На 11-ото тя иска над мястото на пещерата да се издигне параклис. Бернадет съобщава тази поръка на енорийския свещеник Пейрамал, около петдесетгодишен, добродетелен, образован, но рязък и суров човек. Той, макар да вярва в Божието всемогъщество, заедно с други свещеници се съмнява в истинността на твърденията за Светата Дева и нейните обещания. Затова при срещата и разговорите с момичето Пейрамал иска Божие чудо: ако шипковият храст до пещерата разцъфти през зимата, ще бъде издигнат параклисаът! Бог не изпълнява желанието на съмняващия се свещеник. Вместо това Той извършва няколко чудеса, подобни на чудесата в къпалнята Витезда в Йерусалим.

Внезапните изцеления на слепия Луис Буриет и умиращия младенец Юстин Бухохорст са освидетелствани от очевидци и лекари, а д-р Вержес пише: „Това е чудо! Подобни събития са извън човешката наука!“

На 16 юли 1858 г. Светата Дева се появява за 19-и, последен път, за да каже на момичето довиждане. След това хората на Лурд правят път към Масабиелската пещера, за да се отправят натам вярващи в Бога и болни. С освидетелстването на още десетки изцеления през 1882 г. в градчето е основано лекарско бюро за наблюдение и доказване на свръхестествените лечения чрез водата от извора. Тук бързо започват да прииждат болни от цяла Франция; по-късно и от различни страни в Европа; от целия свят.

15 юли 2008 г., Лурд, 14.30 ч.

Пристигнахме на гарата след двудневно пътуване, уморително от юлските горещини. В Любляна, където нощувахме предишната вечер, към нашата българска група се присъединиха 150 словенци: някои в инвалидни колички, други млади и здрави, които помагаха като доброволци. На три гари в Италия към интернационалната ни група се присъединиха и близо 700 поклонници италианци, пътуващи за Лурд. Международният влак се изпъстри от сини шалчета с щампован медальон, в който се виждаше стилизирана рисунка на пещерата с Дева Мария и Бернадет; беше написано на италиански: