Мариана Тинчева-Еклесия
Пътуване към вечната, осветена земя
Аз, Иисус, изпратих Своя Ангел да ви засвидетелствува това в църквите. Аз съм коренът и родът Давидов, утрената и светла звезда. И Духът и невестата казват: дойди! и който чува, да каже: дойди! и който е жаден, да дойде, и който желае, нека взема от водата на живота даром.
(Откр. 22:16–17)
Когато един християнин тръгва към Израел, независимо от причините, които го водят натам, обикновено слага в ръчната си чанта Новия завет. На всяка цена ще измине поне няколко стъпки от земния път на Иисус и ще отпие глътки от извори, които не е вкусвал преди. Когато група поклонници тръгнат от близо и далеч по светите места Назарет, Витлеем, Йерусалим — те вече очакват докосване до светинята на Духа, Който ги е повикал. Както каза Георги Тодоров, ръководител на нашата група, при тръгването ни от летище София на Архангеловден 2007 г.: „Ако все още има невярващи в Христос, Той непременно ще направи така, че мнозина да повярват в Него.“…
Разстоянието от София до Тел Авив прелетяхме за 2 часа и 15 минути на височина 11 000 метра. А до края на XIX в. българите, желаещи да посетят Светата земя, пътували от родните си места с волски коли по суша, оттам по Средиземно море са плавали на гемии до пристанището на Яфа. Както свидетелстват те самите, това преживяване било и уморително, и рисковано, но бодрият дух на вярата, че ще се поклонят на Гроба Господен, поддържал силите им да стигнат. От пристанището на Яфа се натоварвали на камилски кервани, за да достигнат Йерусалим преди Възкресение. Пътешествието в едната посока отнемало два месеца; посещението на поклонническите места извършвали с трепет и благоговение за половин година; после отново, препълнени с впечатления и радост, изминавали обратния път до България за два месеца.
Немалко от тях пожелавали завинаги да останат в някой от манастирите на Йерусалим, където вярвали, че ще започне и Страшният съд със славното пришествие на Иисус Христос.
* * *
Историята на Израел е толкова древна и разнообразна, колкото е примамлива паметта на държави, известни с антично минало. Но ако Елада, Египет, Рим, Перу доказват своята история чрез реликви и археологически загадки, Обетованата земя на Мойсей, Авраам, Давид, Соломон, Иисус Христос привлича чрез Божественото Откровение, дадено от Бога в Свещеното писание на Библията. Освен тази Книга на книгите, писана векове преди Рождество Христово и преподавана като нравствен Закон към следващите поколения, до днес за държавата Израел с нейните спорни зони, конфликти, ценности са написани много старинни и съвременни книги.
Онова, което привлича търсачите на шлифовани диаманти, борса или бизнес контакти, може да се намери в столицата Тел Авив и съвременните градове на страната. Но онова, което примамва като вездесъща загадка сърцата на милиони вярващи хора от цял свят, е земната истина за боговъплъщението, мисията и възкресението на Иисус Христос. Защото Той е отвоювал правото Си да се нарече Син на Бога Всевишни. И като е доказал чрез чудеса това Свое надчовешко превъзходство, е приел смърт от грешници, за да удостовери Божественото Си безсмъртие. И да вдъхне надежда в сърцата на всички, които повярват в Него, че ще спасят душите си за вечното царство:
„И видях ново небе и нова земя, защото предишното небе и предишната земя бяха преминали, и морето вече го нямаше.
Тогава аз, Йоан, видях светия град Йерусалим, нов, слизащ от Бога, от небето, стъкмен като невеста, пременена за своя мъж.
И чух висок глас от небето да говори: ето скинията на Бога с човеците, и Той ще живее с тях; те ще бъдат Негов народ, а Сам Бог ще бъде с тях — техен Бог“ (Откровение, 21:1–3).
Йерусалим е известен като древен религиозен център на юдеите от XV в. пр.Хр. Старозаветните библейски книги говорят за неговата духовна история и чрез цар Давид. Като роден град на Давид се помни близкият до Йерусалим Витлеем, където от ранно детство момчето с прашката пасло стада.
Вече известен победоносец и цар, по време на тридневен мор сред народа, за да омилостиви Божия гняв, Давид купил оброчището на Орна Евусейски на планината Мория и издигнал жертвеник на (Бога Всевишни) Яхве. По-късно той поискал да издигне на същото място огромно светилище, но Бог не благоволил към него. Неосъщественото желание цар Давид изпълнил синът му Соломон, който в 980 пр.Р.Хр. изградил в Йерусалим великолепния юдейски храм и продължил градивния дух на обединение между Израелското и Юдейското царство…
Читать дальше