Мариана Тинчева-Еклесия - Пътуване към вечната, осветена земя

Но съдбата на богоизбраните градове и народи е не по-малко повратна от съдбата на хората, известни в историята като велики. Израилско-юдейското царство започва да се разпада почти по времето на своя цъфтеж, за да достигне скръбта на Вавилонския плен в 586 г. пр.Хр., когато целият град е разрушен от Навуходоносор II. И до днес пред Стената на плача върху остатъци от мястото на храма мъже и жени четат стихове от книгата „Плач Иеремиев“, където пророкът предсказва и оплаква гибелното му разрушение. След Вавилонския плен градът наново е изграден от руините. За да не бъде забравена неговата слава като столица на религиозен живот, в 521 г. по време на царуването на Иезекия и Неемия юдейският (Соломонов) храм е надграден от основите. По-късно в годините на царуване на цар Ирод Велики в I век до пр.Хр. вторият Йерусалимски храм е бил реставриран, благоустроен и в него Иисус Христос идва за проповед пред свещеници и стареи.

Уви! Недалече от крепостните стени на града Той произнася и пророческите Си думи за следващото разрушение на Йерусалим, когато „от него няма да остане камък върху камък“.

Пророчеството се изпълнява няколко десетилетия по-късно, след като римските войници го включват в протектората на могъщата империя (63 г. сл.Хр.) и след мощно антиримско въстание в знак на отмъщение към непокорните юдеи, император Тит разрушава целия град до основи (70 г.).

Но ако камъкът, който е бил надграден върху основния камък, е вече отхвърлен, гласът на Бога не стихва. Йерусалим винаги е бил разположен върху бели скалисти хълмове, в чиито пещери са запазени древни гробници на Христови мъченици, руини, извори, текстове, доказващи неговата автентичност и духовно безсмъртие. Мистичната сила на Кръста привлича император Константин Велики и той изпраща майка си царица Елена, за да открие реликвите на свещения град, да ги увековечи. В 313 г. той издава Указ за верска търпимост към християните и почти в същото столетие Йерусалим става свещен град за поклонение на християни, а християнството става официално призната религия.

След завладяването на Йерусалим от арабите през 637 г., градът е известен също като Ел Кудс (свещена земя). Над развалините на някогашния Соломонов храм с благословението на халиф Омар халиф Маруан построил величествена джамия, която съществува до днес, известна под името Омар джамия…

Кръстоносците заличават много мюсюлмански светини, Омар джамия превръщат в църква и от 1099 г. до 1187 г. превръщат град Йерусалим в столица на своето Йерусалимско кралство, където в 1118 г. основават прочутия Орден на тамплиерите… В 1187 г. Саладин възвръща зданията на тяхното верово предназначение като джамии и оттогава Йерусалим се превръща в трети по значимост център за поклонение на мюсюлманите след Мека и Медина… В средата на XVI век Сюлейман Великолепни издига край града нови крепостни стени, които ограждат старинния Йерусалим до днес.

Историята продължава в размирици и войни, които през 1950 г. ангажират Обединените нации. Тогава Йерусалим е обявен за самостоятелен административен център, но е поделен между Израел (новата част) и Йордания (старата част)…

Много от сувенирите, които търговците предлагат по щандовете на покрития пазар недалече от гроба Господен, имат заличена щампа. Когато попитахме какво означават знаците и защо са изтрити, търговците обясниха: „Тук пише: произведено в Израел, а ние сме от Йордания.“…

Затова пък от 1980 г. целият Йерусалим е обявен от Израел за негова вечна и неделима столица, която би трябвало да живее в обещания от Бога мир — до Второто Му възкресение…

От летище „Бен Гурион“ в Тел Авив по мръкнало се натоварихме на автобус и за по-малко от два часа по магистралния път приближихме до Назарет. Някога малко градче на дърводелци и пастири, той е бил сгушен до вододайните извори в ниското. Към 22 часа съвременният сто и двадесет хиляден град, разположен на два хълма, осветен с неонови светлини, ни посрещна с безлюдни улици. Двете най-внушителни сгради са издигнати от Католическата църква — огромният храм на Благовещението, построен върху основите на някогашния дом на благоверния Йосиф, за когото Светата Дева е била сгодена. На височината се виждаше и масивната духовна семинария, основана от францисканския орден, за да подготвя пастири за Христовата нива. От двете страни на шосето, по което автобусът се катереше към хотела „Архангел Гавриил“, пак някогашен колеж към семинарията, светеха домовете на новия Назарет, облицовани в бял камък, а градините — с високи палмови дървета.