Мариана Тинчева-Еклесия - Пътуване към вечната, осветена земя

Оповестените шейсет минути за брега и свещената река изтекоха като миг от вечността. Тръгнахме към следващите великолепни изненади за деня. Първата от тях беше Тел Джерико.

До града Йерихон с неговите светини се стига по скоростна магистрала, от двете страни на която се виждат палмови градини за фурми, лозя, маслинови дървета, бананови плантации, оранжерии за зеленчуци. Долината на Йерихон се отличава с мек климат, обилни води, плодороден пласт земя, който позволява да се види истината: в Израел евреите са превърнали пустинята в благодатен рай, от който да се ползват. Тук природната привилегия на климата и плодородието превръща местата в политически сложни зони — пътят минава и през много гранични пунктове с войници на палестински автономни области. Това, че Бог беше с нас, ни доказваше спокойствието и безпрепятственото преминаване през военни граници, които често са връщали туристически групи от техните маршрути.

От древната слава на войни и победи при Йерихон, са останали руини. В близост са писали и проповядвали старозаветните пророци Илия и Елисей; оттук е минал Йоан Кръстител. След като Иисус Христос е приел кръщение, Той е бил заведен от Духа в пустиня на запад от Йерихон, за да бъде изкушаван от сатаната в продължение на четирийсет дни…

Евангелието говори за явяването на Спасителя в града, когато жителите Го посрещали с вяра и радост. Един човек с нисък ръст на име Закхей, който не успявал да види Господа, се качил в клоните на смокиня, за да Го зърне. Иисус го видял и го накарал да слезе, защото Сам решил да влезе в дома му и да извърши спасение на неговото семейство…

Всички места, свързани с религиозни християнски събития и дейност на пророците, от четвърти век са място за поклоннически пътувания. През византийската епоха в самия град и в неговите околности са били издигнати повече от 20 манастира и църкви, странноприемници за гости от далечни места; различни благотворителни общества за бедни и болни…

Автобусът ни спря пред портите на храм, посветен на срещата на Христос със Закхей. Части от огромния ствол и клони на тази смокиня се пазят под стъклено покритие, пред което гостите искат да се снимат. В храма раздаваха листове — на тях желаещите християни можеха да напишат имена за здраве и упокой. На моето листче написах: „Господи, дай ми вярата на Закхей, та в труден за мен момент да ме видиш и кажеш: «Дъще, слез от дървото, защото днес трябва да вляза в твоя дом!»“

На излизане пред вратата се бяха скупчили десетина арабски деца с двуколка, натоварена с портокали, банани, мандарини. Най-малките просеха милостиня: „Мама, мама, долар!“; по-големите — десет-дванайсетгодишни, предлагаха плодове, „претеглени“ на око. Купихме си, защото слънцето вече прежуряше. Оттук се отправихме към скалния манастир с пещерата на Христовите изкушения — Карантал.

От впечатления на предишни поклонници вече мнозина в групата бяха чули, че в някои случаи ще „припкаме като козички по каменливи чукари“, за да стигнем до скална църква. Ръководителят ни Георги Тодоров предупреди по микрофона, че който се чувства слаб, болен и в невъзможност да се изкачва, може да се откаже, да остане в автобуса и да се върне в Йерихон. От подножието на хълма манастирът наистина изглежда далечен и непревземаем за нетрениран човек. Но това е само заплаха на лукавия — да се откажем от постигането на целта.

По стръмната пътека на скалата тръгнахме с молитва. В групата имахме осемдесет и седем годишен свещеник — Георги Ашиков от Сандански. Предложихме му да остане в импровизираното малко барче с освежителни напитки в ниското, а той каза кратко: „Петдесет и две години служих на Господа и исках да дойда по тези места. Вярвам, че няма да ме остави насред пътя!“ Дядо Георги послужи за упование на мнозина, които мислеха да се откажат от „превземането на Карантал“, изграден над високата отвесна пропаст. Когато се катерихме по улеи и изсечени в скалата стъпала, чувствахме как Христос дава сила и невидими крила на всички, които вярват в Него.

До първите порти стигнахме само за петнадесетина минути вместо обичайните тридесет. В отбивката на малка пещера ни чакаше изненада — охладена вода. Пихме и тръгнахме към храма, където с песнопения благодарихме на Бога за Неговата безмерна милост. Край камъка, където лукавият е говорил на Господа, за да Го изкушава, пяхме църковни песнопения. Тук възрастният отец Георги ни благослови, като пожела всички да се удостоим да стигнем до Горния Йерусалим, където Иисус Христос пребъдва във вечно царство. Казахме „Амин“… На връщане си събирахме камъчета за спомен от това незабравимо преживяване над шеметната бездна. Мислехме как лукаво и невидимо сатаната говори на всички нас; колко лесно му се доверяваме в сделката да извършим грях, от който по-късно страдаме. Молихме се на Бога да различаваме делата на злото в цивилизованата пустиня, сред която живеем днес!