Брандън Сандърсън - Зарево

Такава сила . Явно бомбата се е зареждала доста време. Регалия е можела да дръпне спусъка и да изпари Вавилар преди седмици.

Проф изръмжа — първичен, ужасѐн вик — но удържа напора на енергията. И тогава създаде нещо огромно — щит от трептящо синьо, който раздра покрива на стаята им с лекота и образува стълб от огън в небето. Той пусна енергията и я пренасочи безобидно във въздуха. С нарастващ ужас аз разбрах, че това няма да бъде достатъчно. О, той може и да беше спасил града, но все пак нямаше да бъде достатъчно. Развалата растеше заедно с количеството изразходвана енергия. Дори и да бях прав и той да умееше да я контролира в малки количества, никога нямаше да може да се оправи с толкова много наведнъж.

Проф използваше силите си, както никога не го бях виждал — на нивото на Стоманеното сърце, когато превърна Нюкаго в метал. Това беше проява на нечовешко усилие, доказателство, че се е появил герой. Беше и присъда. Преди той бе на ръба. А сега…

— Твърде много — прошепнах аз. — Прекалено много. Проф…

— Не примамих Джонатан тук, за да го убия, дете — прошепна Регалия иззад мен. — Направих го, понеже ми трябва наследник.

— Какво направи? — изкрещях аз на Регалия. Обърнах се и изтичах до леглото, без да обръщам внимание на проекцията. Хванах с една ръка възрастната жена за предницата на роклята и я дръпнах към себе си. — Какво направи ?

Тя вдиша и после за пръв път заговори със собствения си глас — стържещ и немощен:

— Направих го силен.

Отново погледнах екрана. Проф разпръсна останките от енергията и падна на колене. Стаята притъмня и разбрах, че филтърът все още е включен. Захвърлих меча, заиграх се с копчетата до кревата на Регалия и опитах да върна светлината в монитора, за да виждам какво става.

Екранът отново стана нормален. Проф коленичеше в стаята с гръб към нас. Пред него подът завършваше със съвършена окръжност, изпарена при освобождаването на енергията. Откъм гърба му до него отиде разтреперана фигура. Вал. Тя се пресегна към него и колебливо положи ръка на рамото му.

Той вдигна разтворена настрана длан, без да гледа. Силово поле обкръжи Вал. Проф сви дланта си в юмрук. Силовото поле се сви до размера на баскетболна топка, а Вал продължаваше да е вътре. За едно мигновение тя бе убита и свърши.

— Не! — извиках аз и побягнах назад при ужасната гледка. — Не, Проф…

— Той бързо ще избие Възмездителите — кротко и почти със съжаление обясни отражението на Регалия. — Обикновено първият ход на един Висш Епичен е да ликвидира хората, които го познават най-добре. Те най-вероятно ще могат да открият слабостта му.

Ужасено поклатих глава. Не можеше… искам да кажа… Проф протегна ръка. Чух как Ексел вика. Гласът му секна посред изречението.

Не…

Проф стана, обърна се и най-накрая можах да видя лицето му — изкривено, засенчено, белязано от омраза и гняв, стиснати зъби, стегната челюст.

Повече не познавах този човек.

Мизи. Тиа. Трябваше да направя нещо! Аз…

Регалия кашляше. Успя да го направи тържествуващо. Аз изръмжах, взех меча и го издигнах над нея.

— Чудовище!

— То… идваше… — произнесе тя между изкашлянията. — Най-накрая… той щеше… да го… освободи.

— Не!

Ръцете ми трепереха. Извиках и после стоварих меча.

И убих втория си Висш Епичен за деня.

Отстъпих с олюляване от леглото; по белите чаршафи рукна кръв и малко от нея изцапа ръцете ми. На екрана Проф летаргично подмина останките на Вал. После спря. Част от стената в стаята при него се бе отворила и показваше редица монитори като тук.

Единият показваше карта на Вавилар с кръгче върху нея. Място в Ню Джърси — тази къща? Изглеждаше вероятно, понеже другият екран пред него премигна, а после показа стаята, в която се намирах аз. Регалия мъртва в кревата си. Аз стоя с окървавени ръце, завит с парче плат около кръста.

Погледнах в ъгъла на стаята и за пръв път видях видеокамера там. Регалия беше нагласила всичко, за да може да се изправи срещу него след това, което е извършил. Изглежда… изглежда е искала той да дойде при нея.

Проф ме погледна от екрана.

— Проф… — изрекох аз и гласът ми прозвуча при него, в другия край на града. — Моля те…

Проф се извърна от монитора и излезе от стаята. В същия миг разбрах. Не биваше да се тревожа за това как да защитавам Тиа или Мизи. Нито една от тях не бе убивала Висш Епичен.

Аз бях.

Следователно той идваше за мен.

— Зора? — започнах аз и разтърсих задрямалата фигура в другия креват.