Брандън Сандърсън - Зарево

Усетих как потта се стича по лицето ми, когато Разрушение пристъпи в коридора и ме видя. Дръпнах се зад ъгъла, далеч от погледа му.

— Защо работиш с Регалия? — викнах аз с гръб към стената. — Ти ме поздрави, задето съм убил Стоманеното сърце. Тя е точно толкова лоша.

— И аз най-накрая ще я довърша — обясни Разрушение. — Това е част от уговорката ни.

— Тя ще те предаде.

— Вероятно — съгласи се Разрушение. — Но тя ми даде знание и сила. Взе частица от душата ми и тя продължава да живее извън мен. И тъй аз станах семето за самия свършек на времената.

Той се спря.

— Тя не ме предупреди, че е убедила архангела да ти даде част от славата си.

— Не можеш да ме убиеш — извиках и погледнах към него. — Няма смисъл да опитваш.

Той се усмихна, скрежът запълзя по притъмнения коридор, протегна се към мен като пръсти и замрази плода, увиснал от лианата като единствена електрическа крушка.

— О — продължи Разрушение, — смятам, че ще установиш как човек може да направи много считани за невъзможни неща стига да опитва достатъчно упорито.

Трябваше да се оправя с него. Бързо. Взех светкавично решение и освободих заглушителя в предната част на пушката си. После се промъкнах приклекнал покрай ъгъла, стрелях в него и той изчезна. Аз захвърлих оръжието си в някаква стая и побягнах в обратната посока. Миг по-късно натиснах копчето на дистанционното и пушката произведе изстрел в стаята.

Понесох се през зданието към прозореца на противоположната страна и се измъкнах на балкон. Обърнах се, опрях гръб в стената, отново натиснах дистанционното и стрелях с пушката; по същото време извадих от джоба си пистолета на Меган с другата ръка.

От сградата се донесе ругатня. Разрушение трябва да беше намерил пушката, а не мен. Сега ако можех просто да се измъкна оттук…

Изведнъж той се озова на балкона до мен и пусна топлинна вълна.

Проклятие! Прицелих се и стрелях с пистолета на Меган, за да го накарам да изчезне. Подейства, въпреки че се оказах с овъглена кожа.

Стиснах зъби. Лекуването идваше по-бавно и имах време да почувствам болката.

Проверих оръжието на Меган. Останали бяха два куршума.

Не можех да проумея как ме намира. Беше се случвало преди; явно можеше някак да ни проследява. Притежаваше ли някаква ясновидска сила? Как се телепортираше надалеч, а после знаеше къде точно да се телепортира отново, за да ме намери?

Тогава изщрака.

Обърнах се, тъкмо когато Разрушение отново се появи до мен. Крещеше нещо от Библията и светеше от енергия. Не стрелях в него.

Този път го сграбчих.

Никога не бих се справил с това без силите на Проф. Горещината беше невероятна и заплашваше да ме подпали. Изненадата на Разрушение обаче действаше в моя полза — аз вдигнах пистолета и стрелях в главата му.

Той се телепортира.

Хванах се здраво и той ме взе със себе си.

Появихме се в тъмна стая без прозорци и Разрушение веднага изключи топлината си. Тъй бързо го направи, че трябва да беше нещо, което се бе научил да прави по рефлекс. Където и да се намирахме, той не можеше да унищожи мястото. Пуснах го, но хванах очилата му и ги свалих, докато падах назад.

Разрушение изруга и обикновено спокойното му държане рухна заради гнева, че е бил измамен. Отстъпих и се хвърлих към стената на тъмната стая. Не можех да различа много, а и заради болката от причинените от него изгаряния беше трудно да обръщам внимание на нещо друго. Бях изпуснал оръжието, но с другата ръка здраво държах очилата.

Той извади меча си изпод тренчкота и погледна към мен. Искри! Явно виждаше достатъчно добре без очилата, за да ме намери.

— Всичко, което направи — започна той да се приближава към мен — беше да се затвориш с мен.

— Какви кошмари имаш, Разрушение? — попитах аз, опрян в стената. Сега лекуващите сили на Проф работеха много, много бавно. Постепенно усещането се връщаше в ръцете ми — най-напред като сърбеж, после като остри убождания. Задъхвах се и премигвах, за да пропъдя болката.

Разрушение беше спрял да ме приближава. Свали меча и върхът му докосна пода.

— И как — попита той — ти знаеш за моите кошмари?

— Всички Епични ги имат — отвърнах аз. Въобще не бях сигурен в това, но какво имах да губя? — Твоите страхове те движат, Разрушение. И те разкриват слабостта ти.

— Аз мечтая за нея, понеже някой ден тя ще ме убие — тихо изрече той.

— Или тя е твоя слабост, понеже ти мечтаеш за нея? — продължих аз. — Нютън вероятно се е бояла да прояви добрина заради амбициите на родителите си. Електричната се боеше от историите за секти и от отровата, която баба ѝ е опитала да ѝ даде. И двете са имали кошмари.