Брандън Сандърсън - Зарево

И доколкото видях, спирането беше доста драматично. По моя преценка, тя прекъсна свръхбързото си движение като вдигна ръка и я опря в стената на съседната сграда. Ускорението ѝ се предаде на постройката и, както беше при Епичните, напълно обърка физичните закони. Стената се взриви в дъжд от прах и тухли.

Нютън се обърна, захвърли меча, който вече беше назъбен и счупен, и измъкна друг от ножницата на кръста си. Развъртя меча, огледа ме и тръгна напред по-нормално. Около нас пипалата на Регалия продължаваха да обсаждат цялата сграда и да пъплят към небето, образувайки купол. Този покрив беше изоставен. Графитите по него се отразяваха във водата наоколо. През ръба на покрива почна да тече. Покривът се наводни на пет-шест сантиметра дълбочина и Регалия се появи до Нютън.

Измъкнах пистолета и стрелях. Знаех, че няма смисъл, но трябваше нещо да опитам. Задействах спирила, който само се закашля — вече и двете струи отказваха. Куршумите отскочиха от Нютън, рикошираха във водния купол, който се затваряше, и цопнаха. Нютън се наведе с ръка на земята, готова да тича, но Регалия вдигна длан и я спря.

— Искам да знам — каза ми тя — какво направи по-рано.

Сърцето ми препускаше. С усилие станах и се огледах в търсене на изход. Водният купол напълно затвори покрива, а от наводнения под се надигнаха нови пипала и опитаха да ме заловят. Отчаяно насочих поточния лъч към едното и опитах да задействам спирила. Струите на краката ми не работеха.

За мое облекчение обаче, ръчният двигател работеше. Успях да всмуча пипалото и го запратих на другата страна. Хванах друго, после трето. Накрая взех да ги изстрелвам към Нютън и заотстъпвах, подскачайки. Струите, с които я нападах, просто се отблъскваха от нея, ала тя явно се дразнеше.

Подгониха ме нови и нови пипала, обаче аз успявах да ги засмуча и да ги изстрелям навън.

— Престани да правиш това! — ревна с тътнещ глас Регалия. Изникнаха сто пипала, много повече, отколкото можех да улуча.

И изведнъж почнаха да се свиват.

Примигнах учудено, после погледнах Регалия, която беше не по-малко озадачена от мен. Нещо друго излизаше от водата наоколо. Растения?

Корени. Корени на дървета . Растяха адски бързо около нас, всмукваха водата, извличаха я от всеки източник, до който се доберяха, и се хранеха от нея. Зората гледаше. Обърнах се с усмивка към Регалия.

— Момчето пак театралничи — въздъхна Регалия, скръсти ръце и погледна Нютън. — Сложи край на това.

В миг Нютън се превърна в петно.

Не можех да я надбягам. Не можех да я нараня.

Можех само да рискувам.

— Ти си красавица, Нютън — викнах аз.

Петното пак стана жена, а в краката ѝ се накъдриха растения. Устните ѝ се свиха, тя ме изгледа с широко отворени очи. Държеше меча в скованите си пръсти.

— Ти си чудесна Епична — продължих аз и вдигнах пистолета. Нютън заотстъпва. — Очевидно затова и Разрушение, и Регалия винаги се стараят да ти правят комплименти. Разбира се, това не би могло да е, защото комплиментите са твоята слабост. — Тъкмо затова Нютън позволяваше на бандите си да са толкова груби и непочтителни. Не искаше по случайност да ѝ направят някой комплимент.

Нютън се обърна и побягна.

Застрелях я в гръб.

Вътрешностите ми се свиха, когато тя падна по лице върху обраслия покрив. Но в същината си аз бях убиец. Да, убивах в името на справедливостта, премахвах само онези, които го заслужаваха, но накрая си оставах убиец. Бих застрелял някого в гърба. Каквото и да ми струваше.

Приближих се и пуснах още два куршума в главата ѝ за всеки случай.

Погледнах Регалия, която стоеше със скръстени ръце сред избуяващата растителност. Филизите се превръщаха в дървета, плодовете завързваха, наедряваха и увисваха от клоните и ластарите. Фигурата на Регалия почна да се свива, понеже Зора пиеше водата за образа ѝ. Куполът се разпадна и се посипа като дъжд върху мен и покрива.

— Виждам, че съм говорила твърде свободно, когато корях Нютън — рече Регалия. — Сгреших и издадох нейната слабост. Наистина си досаден, момче.

Вдигнах пистолета и го насочих към главата ѝ.

— О, престани. Знаеш, че с това не можеш да ме нараниш.

— Идвам за теб — тихо казах аз. — Ще те убия, преди ти да убиеш Проф.

— Така ли било? — сопна се тя. — А даваш ли си сметка, че докато ти се разсейваше, Възмездителите вече изпълниха плана си? Че твоят идол Джонатан Федрус уби жената, която обичаш?

Потресох се.

— Използва я като стръв, за да ме привлече — продължи Регалия. — Благородният Джонатан я уби в опит да ме накара да се появя. И аз се появих, разбира се. За да може той да получи своите данни. Тъкмо в момента отрядът му щурмува предполагаемото ми скривалище.