Брандън Сандърсън - Зарево

— Лъжеш.

— Нима? А какво подушваш?

Усетил го бях и по-рано. В пристъп на паника изтичах до края на сградата и погледнах нещо, което едва успях да различа в тъмнината. Стълб дим се издигаше от една сграда наблизо. Мястото, където според Мизи Проф беше заложил клопката.

Огън.

Меган!

Регалия ме остави да тръгна. Това сигурно трябваше да ме притесни повече.

Съсредоточил се бях единствено да стигна до онази сграда. Побърниках малко жиците на спирила и успях да накарам едната струя да работи. Така нелепо преминах разстоянието между покривите.

Приземих се върху сградата до онази, от която бълваше димът, и въпреки разстоянието, горещината ме блъсна. Огънят гореше от долните етажи и се издигаше нагоре. Самият покрив още не беше погълнат, но всичко надолу беше. Като че цялата постройка беше близо до срутване.

Трескаво погледнах ръчния двигател. Дали щеше да е достатъчен? Изстрелях се към другия покрив, където жегата всъщност беше по-слаба, отколкото когато стоях срещу горящите етажи. Изпотен притичах през покрива и намерих вратата, водеща към стълбището.

Рязко отворих. Навън избълва дим и аз го вдишах с пълни гърди. Отблъснат от горещината, се запрепъвах назад. Кашлях. Присвих сълзящите си от дима очи и огледах спирила. Мислите да го ползвам като пожарникарски маркуч сега ми се сториха глупави. Нямаше как да се приближа достатъчно, а и без това вътре в сградата нямаше вода.

— Тя е мъртва — каза един тих глас.

Сепнато скочих и посегнах за пистолета на Мизи. Проф седеше на ръба на покрива, в сянката на изхода на стълбището, затова не го бях видял в началото.

— Проф? — неуверено продумах аз.

— Тя дойде да те спаси — рече той меко. Седеше отпуснато, призрачен грамаден силует в сумрака. Тук нямаше неонови светлини. — Пратих ѝ десетина съобщения с твоя телефон, за да изглежда, че си в опасност. Тя дойде. Макар вече да бях запалил огъня, влезе в сградата с мисълта, че си затворен вътре. Задавена и заслепена, изтича в стаята, където мислеше, че лежиш премазан под някакво паднало дърво. Хванах я, обезоръжих я и я оставих вътре. На вратите и прозорците има силово поле.

— Моля те, не… — прошепнах аз. Не бях способен да мисля. Не беше възможно.

— Само тя, сама в стаята — продължи Проф. Държеше нещо. Пистолета на Меган — онзи, който ѝ бях върнал. — С вода на пода. Трябваше Регалия да види. Сигурен бях, че ще дойде. И тя дойде. Но само да ми се присмее.

— Меган още е там долу! — възкликнах аз. — В коя стая?

— На два етажа под нас, но е мъртва, Дейвид. Трябва да е мъртва. Твърде много огън. Мисля… — Проф изглеждаше замаян. — Трябва да съм грешал за нея през цялото време. А ти си бил прав. Нейните илюзии се разпаднаха, разбираш…

— Проф — настоях аз и го грабнах. — Трябва да идем за нея. Моля те.

— Мога да го удържа, нали? — каза Проф. Погледна ме. Лицето му беше съвсем засенчено, само очите му проблясваха и отразяваха светлината на звездите. Стисна ме за ръцете. — Вземи част от нея. Вземи я, за да не мога да я ползвам!

Усетих как по мен плъзва усещането като от убождане. Проф ми даряваше част от силите си.

— Джон! — излая гласът на Тиа от мобилния на рамото му. Завързал го беше там, за да не ползва слушалка. — Джон, Мизи… Джон, тя е стигнала до камерата, която следеше Разрушение, пише съобщения на хартия и ни ги показва. Пише, че Разрушение не е там.

Умно, Мизи , помислих аз.

— Не е там, защото е тук — чу се гласът на Вал по линията. — Проф, трябва да видиш това. Разбихме базата на Регалия в Сграда C. Регалия я няма никъде, обаче има друго. Според нас е Разрушение. Поне нещо сияе тук. Изглежда зле…

Проф хвърли поглед към мен и сякаш укрепна.

— Идвам — каза им той. — Удържайте сградата.

— Слушам, сър — откликна Вал.

Проф се понесе, а силовото поле щеше да послужи като по мост между двете сгради.

— Всичко беше сбъркано, Проф — викнах аз след него. — Регалия няма ограниченията, които вие допускахте. Знае всичко за плана. Намереното от Вал сега е клопка. За теб.

Проф спря на ръба на покрива. От вътрешността на сградата бълваше дим, толкова гъст, че ми ставаше все по-трудно да дишам. Но по някаква причина горещината май беше намаляла.

— Да, типично за нея — каза Проф, а гласът му се понесе към мен в нощта.

— И…

— И ако Разрушение наистина е там, трябва да го спра. Просто ще трябва да намеря начин да оцелея от клопката.

Проф побягна през силовото поле и ме остави.