Брандън Сандърсън - Зарево

— Какво направи? — попита тя. — Да отхвърлиш дара? Не мислех, че е възможно.

Не отговорих.

— Добре тогава — заключи Регалия. — Съзнаваш, че не мога да допусна да стигнеш до Джонатан. Приятна вечер, Дейвид Чарлстън, Убиецо на Стоманеното сърце.

Водата, която излизаше на струи под мен, изведнъж се раздели и се насочи настрани, вместо към океанската повърхност. Но аз не паднах, поне не с много, защото не водата ме държеше нависоко, а силата, която я изстрелваше. Оказа се, че Регалия не схваща физиката на спирила. Не бях изненадан. На Епичните рядко им се налагаше да обръщат внимание на физиката.

Изстрелях се настрани, пренебрегвайки нейната намеса, и свих зад една сграда с помощта на ръчния двигател. Регалия след миг се появи до мен. От улицата долу се надигнаха огромни стълбове вода, за да ме уловят.

Поех дълбоко дъх, пъхнах радиото в торбичката в джоба и се хвърлих настрани, за да изляза на друга улица. От дълбините се подадоха десетки пипала и се протегнаха към мен. Трябваше да насоча струите надолу и да се изстрелям вертикално, за да не ме спипат. За беда, пипалата на Регалия ме последваха и се загърчиха и загънаха точно под мен. Струите ми почнаха да губят мощност, понеже бях прекалено високо. Поточният лъч можеше да стигне само дотук.

Нямах избор — извъртях се във въздуха и се изстрелях надолу. Минах през едно от пипалата и ме обгърна остър студ, но излязох сред пръски вода от другата страна. Пипалото опита да се увие около мен, обаче се оказа, че закъснява със съвсем малко. Разчитаха на заповедите на Регалия и явно можеха да се движат толкова бързо, колкото тя смогваше да им нареди.

Обзе ме увереност и почнах да маневрирам между другите пипала, докато падах. Вятърът брулеше лицето ми. Накрая, когато бях близо до повърхността, аз се обърнах и забавих падането си. Понесох се на зигзаг по друга улица, а под мен се зародиха грамадни вълни, които се устремиха да ме смажат. Успях да се изплъзна от всички.

— Ти си същият досаден плъх като Джонатан — установи Регалия, щом се появи до мен.

Ухилих се в отговор, насочих струята от ръката си надолу и се изстрелях нагоре над поредното надигащо се пипало. Завих и се врязах между други две. Вече бях съвсем прогизнал — надявах се торбичката на радиото да издържи.

Това беше най-вълнуващото нещо, което бях правил някога — да се нося през този град от кадифено черно и ярки цветове, да подминавам изумените жители, които се поклащаха в лодките със зинали усти. В Нюкаго имаше правило никога да не ми дават да шофирам, само заради няколко злощастни инцидента с коли и… хъмм… стени. Със спирила обаче можех да се движа свободно и мощно. Не ми трябваше кола. Аз бях колата.

Като приближих поредния сноп пипала, се изстрелях настрани, наведен на завоя като сърфист. После се понесох по страничната улица. Почти се сблъсках с огромна стена от вода, която се извисяваше чак до покривите от двете страни. Надвиснала бе над мен като кула. Стената веднага рухна.

Изкрещях панически и връхлетях странично през прозореца в една сграда. Паднах и се търкулнах на пода, струите ми секнаха. Вълната се разби в стената отвън, връхлетя прозорците и ме заля. Разни канцеларски вещи се вдигнаха от водата и се блъснаха в стволовете на дърветата, но вълната бързо се оттече навън.

Мокър и трескав, аз си запроправях път навътре в джунглата в офиса. През прозорците зад гърба ми нахлуха водни пипала и плъзнаха след мен. Искри! Инстинктивно навлизах все по-навътре в сградата, по-далеч от водата — източника на силите на Регалия. Това обаче ме отдалечаваше и от източника на мощността на спирила. А без спирил аз бях само някакъв прогизнал човек с пистолет, изправен срещу една от най-могъщите Епични въобще.

Взех мигновено решение и засега продължих навътре. Минавах с усилие през старите бюра и грамадните планини от обрасли коренища. Може би тук, вътре, щях да ѝ се изплъзна. За съжаление, докато си пробивах път, чух как пипалата влизат през прозорците от другата страна на сградата. Излязох в коридора и открих, че по стария килим пъпли вода и се прокрадва към мен.

Регалия наводняваше сградата.

Опитва се да гледа , осъзнах аз. Можеше да пусне вода през прозорците и да залее целия под на офиса. Така можеше да види във всяко ъгълче. Хукнах в друга посока в опит да намеря стълбище или друг изход и се озовах в друг просторен офис. Тук прозрачните водни пипала се виеха около стволовете на дърветата като хватателните мустаци на грамаден многоок плужек.