Касандра Клеър - Ангел с часовников механизъм

— Какъв човек е брат ти?

Теса погледна към Джем изненадана. Другите бяха питали в какво се е забъркал, за да попадне в сегашната ситуация, дали тя знае къде го държат Сестрите на мрака, дали той имаше същата дарба като нея. Но никой не я бе попитал какъв човек е.

— Леля винаги казваше, че е мечтател. Винаги живееше в мечтите си. Не се интересуваше как стоят нещата в момента, а как ще бъдат, когато има всичко, което иска. Когато имаме онова, което искаме ние — внезапно се поправи тя. — Обичаше да играе хазарт. Според мен не можеше да си представи, че ще загуби. Все пак си бе, както казах, мечтател.

— Понякога мечтите са опасно нещо.

— Не, не — поклати глава тя, — не го описвам както трябва. Той бе чудесен брат. Той…

Шарлот бе права — по-лесно е да преглътнеш сълзите си, ако намериш нещо, в което да втренчиш поглед. Загледа се в ръцете на Джем. Те бяха слаби и дълги, а на едната имаше същия знак, който носеше и Уил, отвореното око. Тя го посочи.

— Какво означава това?

Джем сякаш не забеляза, че тя смени темата.

— Знак. Искаш ли да ти го покажа? — той протегна ръката си към нея, с дланта надолу. — Това е Взорът. Прояснява Зрението и ни помага да различаваме долноземците.

Той обърна ръката си и повдигна ръкава. По бледата вътрешна страна на ръката имаше още знаци, чисто черни на фона на бялата му кожа. Те сякаш следваха вените му, като че кръвта му пулсираше и през Знаците.

— За бързина, нощно зрение, ангелска сила, бързо оздравяване — изброи ги той на висок глас. — Макар че имената им всъщност са по-сложни и не са английски.

— Болят ли?

— Боляха, когато ми ги поставиха. Вече не — той свали ръкава си и й се усмихна. — А сега какво? Да не би въпросите ти да се изчерпаха?

Имам още един.

— Защо не можеш да спиш?

Усети, че го е изненадала. Преди да проговори, по лицето му пробяга колебание. Но защо се колебае, зачуди се тя. Винаги можеше да я излъже или да избегне въпроса, както правеше Уил. Но Джем никога не би излъгал — почувства тя.

— Сънувам лоши неща.

— Аз пък сънувах твоята музика — каза тя.

— Аха — ухили се той, — значи кошмар?

— Не. Беше чудесно. Най-хубавото нещо, което съм чувала, откакто пристигнах в този отвратителен град.

— Лондон не е отвратителен — възрази Джем, — просто трябва да го опознаеш. Някой ден може да се разходим из града. Ще ти покажа красивите му части. Местата, които обичам.

— Хвалиш чудесния ни град, а? — намеси се висок глас.

Теса се завъртя и видя Уил, подпрял се на рамката на вратата. Светлината от коридора осветяваше мократа му коса в златисто. Подгъвът на тъмното палто и черните ботуши, които носеше, бяха изкаляни, сякаш току-що се е върнал от разходка, а бузите му бяха зачервени. Както винаги, бе гологлав.

— Хубаво те гледаме тук, не мислиш ли, Джеймс? Съмнявам се, че към мен биха се отнасяли така добре в Шанхай. Я ми припомни, как наричахте британците там?

— Янг жуци — каза Джем, който не изглеждаше изненадан от внезапната поява на Уил, — чуждоземни дяволи.

— Чу ли това, Теса. Аз съм дявол. Както и ти.

Уил се отблъсна от рамката на вратата и бавно влезе в стаята. Отпусна се в единия ъгъл на леглото и започна да разкопчава палтото си. То имаше елегантно парче от синя коприна, прикрепено за раменете.

— Косата ти е мокра — каза Джем, — къде си ходил?

— Тук, там и навсякъде — ухили се Уил. Въпреки че отново се движеше с обичайната си гъвкавост, в движенията му имаше нещо странно — бузите му пламтяха, очите му блестяха…

— Пиян си до козирката, а? — попита топло Джем.

Уил небрежно махна с ръка.

— А, не, съвсем не.

Ох, помисли си Теса. Пиян е. Достатъчно пъти бе виждала собственият си брат опиянен от алкохола, за да познае симптомите. Почувства се някак си разочарована.

Джем обаче се ухили.

— Къде си ходил пак? В „Синия дракон“? В „Русалката“?

— В „Дяволската кръчма“, ако искаш да знаеш — въздъхна Уил и се облегна на една от стойките на леглото. — Такива планове имах за вечерта. Исках да се напия до припадък и да докопам някои по-свободомислещи девойки. Но уви, нещата се объркаха. Скоро след като бях обърнал третото си питие, към мен се приближи малко сладко детенце, което продаваше цветя. То поиска две пенита за маргаритка. Цената ми се стори височка, затова отказах. Веднага след това момичето се опита да ме ограби.

— Малко момиче се е опитало да те ограби? — попита Теса.

— Абе, всъщност не бе малко момиче, а гадно злобно джудже, наричат го Найджъл Шестопръстия.