Касандра Клеър - Ангел с часовников механизъм

От Кодекса Теса научи, че всички ловци на сенки произлизат от архангел на име Разиел, който дал на първия от тях книга, наречена „Сивата книга“, и написан на „езика на небесата“ — черните рунически символи, които покриваха кожата на ловците на сенки като Шарлот и Уил. Знаците бяха татуирани върху тях с острие на име стили , странен, подобен на писалка предмет, с който бе видяла Уил да чертае нещо върху вратата в Къщата на мрака. Знаците помагаха на нефилимите по всякакви начини — лекуваха ги, даваха им свръхестествени сила и бързина, възможност да виждат в тъмното, и дори им позволяваха да се крият от очите на мунданите с магически прах. Ала тези дарове не бяха достъпни за всеки. Татуирането на знаци върху долноземец или човек можеше да бъде изключително мъчително, а резултатът да доведе до лудост или смърт.

Разиел бе дал на първите ловци и други дарове — могъщи магически предмети, наречени Реликвите на смъртните, и родина — малка държава на територията на съществувалата по онова време Свещена Римска империя. Тя била защитена със заклинания, които не позволявали на мунданите да пристъпят границите й. Името й било Идрис.

Лампата примигваше, докато Теса четеше, а очите й се затваряха все повече и повече. Долноземците, прочете тя, бяха свръхестествени създания — феи, върколаци, вампири и магьосници. Вампирите и върколаците бяха хора, заразени с демонски вирус. Феите обаче бяха наполовина ангели и наполовина демони, поради което притежаваха неземна красота и злонамерен нрав. А магьосниците бяха преки потомци на хора и демони. Не бе чудно, че Шарлот бе питала дали и двамата й родители са били хора. Ала те бяха , помисли си Теса, няма как да съм магьосница. Слава Богу.

Погледна към илюстрацията, показваща висок мъж с непокорна коса, който стоеше в центъра на пентаграма, нарисувана върху каменен под. Той изглеждаше съвсем нормален, ако не се брояха очите му, които бяха с продълговати ириси, като на котка. На всеки от петте върха на пентаграмата горяха свещи. Пламъците сякаш се сливаха и замъгляваха зрението на Теса, която премигваше от умора. Тя затвори очи и мигновено потъна в сън.

В съня си танцуваше през кълба от пушек по коридор, пълен с огледала, а всяко огледало, през което преминаваше, й показваше различно лице. Можеше да чуе красива, омайна мелодия. Тя идваше отдалеч, ала бе навсякъде. Пред нея крачеше мъж — всъщност момче, слабо и голобрадо, и макар да чувстваше, че го познава, не можеше да види лицето му и да каже кой е. Можеше да е Уил, брат й или някой друг. Тръгна след него, викаше го, но той се спусна по коридора, като че носен от пушека. Музиката се издигна до кресчендо…

И Теса се събуди, дишайки тежко, а книгата падна от скута й, когато тя се изправи. Сънят си бе отишъл, ала музиката бе останала, силна, омайна и сладка. Тя отиде до вратата и надникна в коридора.

Там музиката се чуваше по-силно. Всъщност, идваше от една стая по коридора, вратата на която бе леко открехната, и звуците излизаха през нея като вода през тясното гърло на ваза.

Като в сън Теса прекоси коридора и постави нежно ръка на вратата, която се отвори при докосването й. Стаята бе тъмна, осветена само от лунната светлина. Видя, че не е много по-различна от собствената й спалня в другия край на коридора, със същото голямо легло, със същите масивни мебели. Завесите бяха дръпнати и бледа лунна светлина се процеждаше в стаята, като дъжд от светли точици. В квадратния отрязък светлина, влизаща през прозореца, стоеше някой. Момче, което изглеждаше твърде слабо, за да е възрастен мъж. То държеше цигулка, подпряна на рамото. Бузата му почиваше върху инструмента, а лъкът минаваше отново и отново през струните, вадейки трели, по-нежни и красиви от всичко, което Теса някога бе чувала.

Очите му бяха затворени.

— Уил? — попита той, без да ги отваря или да спира да свири. — Ти ли си?

Теса не отговори. Не можеше да отвори уста и да прекъсне музиката, но в следващия момент момчето спря само, отпусна лъка си и отвори намръщено очи.

— Уил — каза той, но след това видя Теса и зяпна изненадан. — Вие не сте Уил!

Звучеше любопитен, не подразнен, макар че Теса бе нахлула в спалнята му посред нощ и го бе видяла да свири на цигулка по пижама, или поне според Теса приличаше на пижама. Носеше широки панталони и риза без яка, с дреха от тъмна коприна, наметната върху тях. Бе млад, около възрастта на Уил, и впечатлението за младост се подсилваше от слабото му телосложение: висок, но много мършав. Изпод ризата му се подаваха черните символи, които бе видяла по-рано по кожата на Уил и Шарлот.