Касандра Клеър - Ангел с часовников механизъм

— О, да — каза Хенри, сваляйки вестника — „Пандемониум“ е първата ни задача. Определено.

— Няма да е зле да кажеш и на Бенедикт Лайтууд — заяви Уил. — Знаеш го какъв е.

Шарлот леко пребледня и Теса се зачуди кой ли може да е този Бенедикт Лайтууд.

— Уил, бих искала да посетите отново къщата на Сестрите. Сега тя е изоставена, но според мен е добре да я претърсим за последно. Бих желала да вземеш Джем със себе си…

При тези думи лицето на Уил стана сериозно.

— Но дали той е достатъчно добре?

— Доста добре, бих казал.

Гласът не беше на Шарлот, а на Джем. Бе влязъл тихичко в стаята и стоеше до бюфета, скръстил ръце пред гърдите си. Той далеч не бе така блед както предишната нощ, а червената жилетка, която носеше, придаваше цвят на бузите му.

— Даже е готов да тръгне веднага щом и ти си готов.

— Първо трябва да закусиш — скара му се Шарлот и побутна чиния към него.

Джем седна и се усмихна на Теса през масата.

— А, Джем. Това е госпожица Грей. Тя е…

— Ние се запознахме — тихо каза Джем и Теса усети как се изчервява. Не можеше да се сдържи да не го зяпа, докато си взимаше филия хляб и месо. Бе й трудно да си представи, че някой изглеждащ ефирно като него, може да яде сандвичи.

Шарлот бе изненадана.

— Запознали сте се?

— Срещнах Теса в коридора снощи и се представих. Мисля, че леко я уплаших.

Сребърните му очи срещнаха тези на Теса и проблеснаха весело.

Шарлот сви рамене.

— Ами много хубаво тогава. Бих искала да отидеш с Уил. А през това време, госпожице Грей…

— Наричайте ме Теса. Бих предпочела всички да ми викат така.

— Много добре, Теса — каза Шарлот с лека усмивка. — Хенри и аз ще посетим господин Аксел Мортмейн, работодателя на твоя брат, за да видим дали той или някой от хората му няма някаква информация за това, къде може да се намира Нат.

— Благодаря ви — изненада се Теса. Бяха й обещали, че ще потърсят брат й, и ето че сега го правеха. Тя не бе очаквала това.

— Чувал съм за Аксел Мортмейн — каза Джеймс, — той е тайпан. Един от най-влиятелните бизнесмени в Шанхай. Компанията му има офиси в Бунд 22 22 Област в централната част на Шанхай. — Бел.прев. .

— Да — каза Шарлот, — вестниците пишат, че е натрупал богатството си от внос на коприна и чай.

— Глупости — меко каза Джем, но в тона му се долови горчива нотка. — Трупа богатството си от опиум, като всички останали. Купува го от Индия и след това го разменя за стоки.

— Не е нарушил закона, Джеймс — Шарлот побутна вестника към Джесамин. — Междувременно, Джеси, може би ти и Теса бихте могли да прегледате какво пише и да отбележите всичко, което би могло да помогне на разследването или заслужава по-сериозно…

Джесамин се отдръпна от вестника като от змия.

— Една дама не чете вестници. Освен може би светските страници или новините за театралните представления. Но не и тази помия.

— Но ти не си дама, Джесамин… — започна Шарлот.

— Мили Боже — каза Уил, — такива горчиви истини толкова рано сутринта вредят на храносмилането.

— Имам предвид — поправи се Шарлот, — че първо си ловец на сенки, а после дама.

— Говори за себе си — отвърна Джесамин и избута стола си назад. Бузите й бяха почервенели. — Знаеш ли, не очаквам да забележиш, но изглежда единствената дреха, която Теса може да облече, е онази ужасна стара червена рокля, която изобщо не й става. Тя вече не става дори на мен, а пък тя е дори по-висока.

— Не може ли Софи… — започна бавно Шарлот.

— Би станала на теб. Но няма как да се направи два пъти по-голяма. Наистина, Шарлот — Джесамин изсумтя възмутено, — мисля, че трябва да ми разрешиш да заведа бедната Теса в града, за да й купим нови дрехи. Иначе в първия момент, в който тя си поеме по-дълбоко въздух, роклята ще се разцепи.

Уил изглеждаше любопитен.

— Хайде да опита сега и да видим какво ще стане.

— О! — обърка се Теса. Защо Джесамин внезапно бе станала мила, след като предния ден се бе държала толкова неприятно? — Наистина не е необходимо…

— Необходимо е — твърдо каза Джесамин.

Шарлот поклати глава.

— Джесамин, докато живееш в Института, си една от нас и трябва да помагаш…

— Ти си тази, която настоява да помагаме на долноземците, изпаднали в беда, да ги храним и подслоняваме — каза Джесамин. — Почти сигурна съм, че това включва и да ги обличаме. Така че, ето, помагам. Спестявам разходи на Теса.

Хенри се приведе над масата към жена си.

— Най-добре я остави — посъветва я той. — Спомняш ли си, когато се опита да я накараш да подреди кинжалите в оръжейната и тя наряза покривките с тях?