Касандра Клеър - Ангел с часовников механизъм

— Имахме нужда от нови покривки — отвърна Джесамин, без да й мигне окото.

— Е, добре — изсумтя Шарлот, — честно, понякога се отчайвам от вас!

— Е, аз какво съм направил? — престори се на обиден Джем. — Току-що пристигнах.

Шарлот закри лицето си с длани. Хенри я потупа успокоително по рамото и започна да й шепне нещо мило. В това време Уил се наклони към Джем, без да обръща внимание, че го прави през Теса.

— Хайде да тръгваме.

— Нека първо си изпия чая — каза Джем, — а и не виждам за къде бързаш. Нали вече не използват мястото за бордей?

— Искам да се върна преди мръкване — отвърна Уил. Той се бе навел досами Теса и тя усещаше специфичната миризма — на кожа и метал, — която сякаш се бе просмукала в косата и плътта му. — Имам среща в Сохо с доста привлекателна личност.

— Боже — промърмори Теса, — ако продължаваш да се срещаш с шестопръстия Найджъл, скоро той ще поиска да обмислите съвместния си живот.

Джем се задави с чая си.

Денят с Джесамин започна точно толкова ужасно, колкото Теса се бе опасявала. Трафикът бе ужасен. Колкото и пренаселен да бе Ню Йорк, Теса никога не бе виждала нещо подобно на шумната тълпа на „Странд“ 23 23 Известна улица в Уестминстър, Лондон. — Бел.прев. по обед. Карети пъплеха до претъпканите с плодове и зеленчуци каруци на амбулантни търговци. Наметнати с шалове жени, които носеха пълни с цветя кошници, изскачаха като луди насред движението, в опит да привлекат вниманието на пътниците в каретите, а файтоните спираха по средата на движението, за да могат кочияшите да си подвикват. Към шума се добавяха и крясъците, както на продавачите на сладолед, викащи „Топка за пени, топка за пени“, така и на разнасящите вестници момчета, които анонсираха най-новите заглавия. На всичко отгоре някой някъде свиреше на орган. Теса се зачуди как досега лондончаните не са оглушали.

Докато се взираше през прозореца, една стара жена, носеща огромна метална клетка, пълна с пърхащи пъстри птици, застана до каретата им. Старицата обърна глава и Теса видя, че кожата й е зелена като перата на папагал, очите й са широки и черни като на птица, а косата й представлява плетеница от разноцветни пера.

Теса я зяпна и Джесамин, която проследи погледа й, се намръщи.

— Спусни завесите — каза тя, — пазят от прах.

Но Джесамин се пресегна и сама свърши това.

Теса я погледна. Джесамин бе свила малката си уста в тънка линия.

— Видя ли… — попита Теса.

— Не — отговори Джесамин и погледна Теса по начин, който в книгите, които бе чела, наричаха „убийствено изражение“. Теса бързо отклони поглед.

Нещата не се подобриха и когато най-после стигнаха до модерния Уест Енд. Джесамин остави Томас да ги чака търпеливо и помъкна Теса през разнообразни магазини на шивачи, разглеждайки различни модели на рокли и наблюдаваше как най-хубавите помощнички ги демонстрират в магазина. Но не и самите рокли за продан. Никоя истинска дама не би купила вече обличана рокля. Във всеки магазин Джесамин се представяше с различно име и разказваше различна история, навсякъде собствениците бяха очаровани от външността и очевидното й богатство, и се надпреварваха да я обслужват. Теса оставаше пренебрегната и стоеше настрана, умирайки от скука.

В един салон, в който се представи за млада вдовица, Джесамин дори пробва черна траурна рокля. Теса трябваше да признае, че пасваше добре на бледата й кожа и руси коси.

— Изглеждате великолепно в нея, скоро ще си намерите нов съпруг — намигна шивачът съучастнически. — Знаете ли как наричаме този модел? Презареденият капан.

Джесамин се изкикоти, шивачът се ухили, а Теса се замисли дали да не сложи край на това мъчение, като изскочи на улицата и се хвърли пред първия файтон. Джесамин сякаш долови раздразнението й, защото я погледна снизходително.

— Търся рокля и за моята братовчедка от Америка — каза тя. — Оттатък океана носят отвратителни дрехи. Наистина братовчедка ми има невзрачен вид, но съм сигурна, че можем да направим нещо.

Шивачът премигна, сякаш виждаше Теса за пръв път. А какво пък, може и така да беше.

— Бихте ли искали да си изберете модел, мадам?

Последвалият водовъртеж от събития бе нещо като откровение за Теса. В Ню Йорк леля й купуваше дрехите, които носеше и те често трябваше да се прекрояват, за да й станат. Винаги бяха в тъмносив цвят. Тя никога не бе чувала това, което чу сега — че синьото й отива, защото подчертава цвета на очите й, че трябва да носи розово, за да придава цвят на лицето й. Бяха й взети мерки сред оживена дискусия за вталени рокли, подходящи за принцеси, за корсажи и за някой си господин Чарлз Уорт 24 24 Водещ моден дизайнер от XIX век. — Бел.прев. . Теса стоеше и се взираше в лицето си в огледалото, сякаш в очакване чертите й да се замъглят и променят. Но тя остана себе си и най-накрая имаше четири нови рокли, които щяха да й бъдат доставени в края на седмицата — една розова, една жълта, една синя с бели кантове и костени копчета, и една от златиста и черна коприна, а също така и два жакета, единият от които с чудесни мрежести маншети.