Касандра Клеър - Ангел с часовников механизъм

Теса се оглеждаше в огледалото над тоалетката, докато Софи закопчаваше копчетата на гърба на роклята й. Изглеждаше много бледа на фона на утринната светлина, която влизаше през високите прозорци, а сивите кръгове под очите й приличаха на петна.

Никога не бе обичала да се оглежда в огледалото. Стигаше й да хвърли един поглед, за да види как изглежда косата й и дали няма петна по дрехите. Сега обаче не можеше да спре да се взира в тънкото, бледо лице на отражението. Изглеждаше като през неспокойна водна повърхност, като вибрация преди превъплъщение. Сега, след като бе носила други лица и бе гледала през чужди очи, как можеше да каже, че някое лице е нейно, дори ако е рожденото й? Когато се превъплъщаваше обратно в себе си, как можеше да е сигурна, че не е настъпила някаква малка промяна в нея, нещо, което я правеше друг човек? И имаше ли изобщо значение как изглежда? След като лицето й не бе нищо повече от маска от плът, нямаща отношение към истинското й „аз“?

Можеше да види и Софи в огледалото. Лицето й бе извърнато така, че белязаната буза се отразяваше. На дневна светлина изглеждаше още по-ужасно, като красива картина, която някой с нож е нарязал на ивици. На Теса й се искаше да попита какво се е случило, но знаеше, че не бива. Вместо това каза:

— Много съм ти задължена, че ми помагаш да се облека.

— Радостна съм да помогна, госпожице — тонът на Софи не издаваше нищо.

— Само исках да попитам… — започна Теса и усети как Софи се напрегна. Смята, че ще я попитам за лицето й , помисли си Теса. Но всъщност каза: — Тонът, с който се обърна към Уил снощи…

Софи се засмя, кратко, но от сърце.

— Мога да държа на господин Херондейл какъвто тон искам и когато искам. Това беше една от уговорките ни при наемането ми.

— Шарлот те оставя да поставяш условия?

— Не всеки може да работи в Института — започна да обяснява Софи. — Трябва да имаш Зрението. Агата го има, както и Томас. Госпожа Брануел ме взе веднага щом разбра, че и аз го имам, тъй като от години търсеше прислужница за госпожица Джесамин. Тя ме предупреди, че господин Херондейл вероятно ще се държи грубо и невъзпитано. Каза ми, че и аз мога да се държа грубо и никой няма да има нищо против.

— Е, той има нужда някой да бъде груб с него. Самият той е груб с всички.

— Вероятно и госпожа Брануел си е помислила същото — усмихна се Софи.

Теса видя усмивката й в огледалото. Софи изглеждаше чудесно, щом се усмихнеше, въпреки белега.

— Ти харесваш Шарлот, нали? — попита Теса. — Тя изглежда много мила.

Софи сви рамене.

— В предишната къща, в която работех, господин Аткинс — така се казваше господарят — следеше всяка свещица и всяко сапунче. Трябваше да използваме и последната стружка на сапуна, преди да получим нов. Но госпожа Брануел ми дава нов сапун, когато поискам.

Тя изрече това все едно е най-голямото свидетелство за характера на Шарлот.

— Предполагам, че Институтът разполага с много пари — каза Теса, мислейки си за красивите мебели и импозантността на мястото.

— Може би. Ала съм кърпила достатъчно рокли за госпожа Брануел, за да знам, че тя не купува нови.

Теса помисли са синята дреха, която Джесамин бе носела предишната вечер.

— Ами госпожица Лъвлис?

— Тя си има пари — отговори мрачно Софи. Сетне се отдръпна от Теса. — Ето. Готова сте.

Теса се усмихна.

— Благодаря ти, Софи.

Когато Теса отиде в трапезарията, другите вече закусваха. Шарлот бе облечена с обикновена сива рокля и си мажеше филия с мармалад. Хенри се бе скрил наполовина зад вестник, а Джесамин хапваше на малки хапки овесена каша. Уил усърдно нагъваше бекон с яйца. За човек, който твърди, че е пил цяла нощ, според Теса това бе странно.

— Тъкмо за вас приказвахме — каза Джесамин, докато Теса сядаше, и побутна една сребърна чиния по масата към нея. — Бекон?

Теса взе вилицата си и се огледа напрегнато.

— Какво сте приказвали за мен?

— Какво да правим с теб, разбира се. Долноземците не могат да се нанасят в Института за постоянно — каза Уил. — Според мен трябва да я продадем на циганите от Хемпстед Хийт 21 21 Голям парк в Лондон. — Бел.ред. — добави той, като се обърна към Теса. — Чувал съм, че купуват жените като коне.

— Уил, стига! — вдигна поглед от закуската си Шарлот. — Това е нелепо.

Уил се облегна на стола си.

— Права си. Няма да я купят. Твърде е хилава.

— Достатъчно — каза Шарлот. — Теса ще остане. Ако не заради друго, то, защото сме в средата на разследване, за което имаме нужда от нейната помощ. Вече изпратих съобщение до Клейва, в което ги уведомявам, че ще я подслоним, докато историята с клуб „Пандемониум“ не бъде разнищена изцяло и не намерим брат й. Нали, Хенри?