Касандра Клеър - Ангел с часовников механизъм

Едва бе оставила книгата на стола до себе си, когато вратата на библиотеката се отвори и Шарлот влезе, все още сваляйки ръкавиците си. Шапката й я нямаше, а около лицето й се спускаха влажни къдрици.

— Знаех си, че ще те намеря тук — каза тя, като прекоси стаята, за да седне до стола срещу този на Теса, който пък бе до прозореца. Тя остави белите ръкавици на масата и въздъхна.

— Беше ли… — започна Теса.

— Ужасно? Да. Мразя погребенията, макар Ангелът ми е свидетел, че съм била на много — Шарлот прехапа устни. — Звуча като Джесамин. Забрави какво казах, Теса. Саможертвата и смъртта са част от живота на ловците на сенки. Винаги съм знаела това.

— Зная — стана много тихо. Теса усети сърцето си да бие кухо, като стар стенен часовник в празна стая.

— Теса… — започна Шарлот.

— Знам какво ще ми кажеш, Шарлот. Всичко е наред.

Шарлот премигна.

— Така ли? И…

— Искате да се махна — каза Теса, — знам това още откакто се срещна с Клейва преди погребението. Джем ми каза. Не бих си и представяла, че ще ме оставите тук след всичко, което се случи, след всички ужаси, които ви докарах. Нат. Томас, Агата…

— Клейвът не се вълнува от съдбата на Томас и Агата.

— Пиксисът, тогава.

— Да — бавно каза Шарлот, — но Теса, смятам, че си ме разбрала напълно погрешно. Не дойдох, за да те отпратя, всъщност обратното. Искам да останеш.

— Да остана? — Думите прозвучаха безсмислено. Шарлот не можеше да има това предвид. — Но Клейвът… те сигурно са ядосани…

— Ядосани са — каза Шарлот, — на мен и Хенри. Мортмейн ни изигра. Той ни използва като свои инструменти, а ние го позволихме. Бях така горда от умния и находчив начин, по който се справих с него. Така и не помислих, че може би той се е справил с мен. Така и не помислих, че никой, освен Мортмейн и брат ти, не потвърди, че Де Куинси е Магистърът. Всички останали доказателства бяха плод на обстоятелства, но се оставих да бъда убедена.

— Те бяха убедителни — побърза Теса да успокои Шарлот, — печатът върху тялото на Миранда. Създанията на моста.

Шарлот се изсмя горчиво.

— Всичко това бе част от пиесата, която разигра Мортмейн. Знаеш ли, че колкото и да търсихме, така и не открихме доказателство, че долноземците управляват клуб „Пандемониум“? Никой от мунданите нямаше и представа, а след като унищожихме клана на Де Куинси, долноземците нямат никаква вяра в нас.

— Минали са само няколко дни. На Уил му отне шест седмици да намери Сестрите на мрака. Ако продължите да търсите…

— Нямаме време. Ако това, което Натаниъл е казал на Джем, е истина и Мортмейн възнамерява да използва демоничните енергии от Пиксиса, за да съживи механичните си създания, имаме само времето, което ще му е необходимо, за да отвори кутията — тя въздъхна. — А Клейвът, естествено, не вярва, че това е възможно. Пиксисът може да бъде отворен само с руни, а само ловец на сенки може да ги нарисува. Но се предполагаше, че и само ловец на сенки може да влезе в Института. Оказа се, че не е така…

— Мортмейн е много умен човек.

— Да — Шарлот сви ръце в скута си, — знаеш ли, че Хенри каза на Мортмейн как се казва Пиксисът? И какво представлява…

— Не… — утешителните думи на Теса заседнаха в гърлото й.

— Няма и как. Никой не го знае. Освен мен и Хенри. Той иска да кажа на Клейва, но аз няма да го направя. И без това се отнесоха с него толкова зле, а аз… — гласът на Шарлот потрепери, но малкото й лице остана изпълнено с решителност — Клейвът подготвя процес. Моето поведение, както и това на Хенри, ще бъде разгледано и ще ни бъде гласуван вот на недоверие. Възможно е да изгубим Института.

Теса бе смаяна.

— Но ти го ръководиш чудесно! Начинът, по който организираш всичко, по който се справяш…

Очите на Шарлот се напълниха със сълзи.

— Благодаря ти, Теса. Но истината е, че Бенедикт Лайтууд отдавна копнее да оглави лично Института, заедно със сина си. Лайтууд са горди хора и мразят някой друг да им нарежда. Ако консул Уейланд не се бе застъпил за мен заради баща ми, съм убедена, че Бенедикт щеше да е ръководител. Всичко, за което съм си мечтала, е да бъда начело на Института, Теса. Бих сторила всичко, за да го задържа. Само ако можеш да ми помогнеш…

— Аз? Но какво мога да сторя аз? Не зная нищо за политиката на ловците.

— Съюзите, които имаме с долноземците, са изключително ценни, Теса. Една от причината да съм още тук, е моето близко познанство с магьосници като Магнус Бейн и вампири като Камила Белкор. А твоето присъствие е безценно. Вече помогна на Анклава веднъж. Това, което би могла да ни предложиш за в бъдеще, не може да се сравни с нищо. Ако е известно, че си твърдо на моя страна, това ще ми помогне.