Касандра Клеър - Ангел с часовников механизъм

— Хванете превръщенката — нареди той на механичните същества — и не я пускайте.

— Нат! — извика Теса, но брат й дори не я погледна. Внезапно съживени, съществата се спуснаха към Теса.

Едно от тях я хвана, а металните му ръце се сключиха около тялото й като менгеме. Дъхът й секна.

Мортмейн се ухили.

— Не съдете брат си твърде строго, госпожице Грей. Той се оказа по-умен, отколкото предполагах. Негова бе идеята да подмамим младите Карстерс и Херондейл навън с някаква нелепа история, така че спокойно да мога да вляза.

— Какво става тук? — гласът на Джесамин потрепери, докато погледът й обхождаше Нат, Теса и Мортмейн. — Нищо не разбирам. Кой е този човек, Нат? Защо си коленичил пред него?

— Той е Магистърът — каза Нат, — ще постъпиш мъдро, ако последваш примера ми.

Джесамин зяпна невярващо.

— Това ли е Де Куинси?

Очите на Нат проблеснаха.

— Де Куинси е паун и слуга. Той се подчинява на Магистъра, чиято истинска самоличност малцина знаят, ала аз съм един от избраните, от любимците.

Джесамин изсумтя.

— Избран да пълзи в краката му, а?

Очите на Нат блеснаха отново и той се изправи на крака. Изкрещя нещо на Джесамин, но Теса едва го чуваше. Металният автоматон бе стегнал хватката си до такава степен, че тя едва дишаше. Пред очите й заплуваха тъмни петна. Смътно чуваше как Мортмейн крещи на създанието да отхлаби хватката си, но то не се подчини. Тя задраска по металните му ръце с отслабващи пръсти, едва усещайки как нещо около гърлото й пърха като птица или пеперуда. Верижката около врата й пулсираше и трептеше. Тя погледна надолу със замъглени очи и изумена видя как мъничкият ангел с часовников механизъм се появява изпод яката й. Той се издигна нагоре и издърпа верижката над главата й. Очите му светеха, докато летеше. За пръв път, откакто бе разперил криле, Теса видя, че всяко от тях е заострено и блестящо. Докато тя гледаше невярващо, ангелът се спусна като стършел и преряза главата на автоматона с криле, минавайки през месинг и метал, като предизвика дъжд от искри.

Искрите зажилиха врата на Теса, но тя почти не усети болка. Хватката на създанието се отпусна и тя се отскубна от него, а то залитна и започна да се върти, като махаше на сляпо с ръце. По някакъв начин й напомни за един скеч, който бе гледала, за вбесен джентълмен на градинско парти, нападнат от пчели. Мортмейн, който забеляза с известно закъснение какво става, изкрещя и другите създания се втурнаха към Теса. Тя се огледа уплашено наоколо, но малкият ангел не се виждаше никакъв.

— Теса! Махни се оттук!

Една хладна малка ръка я хвана за китката. Беше Джесамин, която я теглеше назад, а пусналият Софи Томас застана пред нея. Джесамин избута Теса зад себе си, към стълбите на антрето и пристъпи напред, въртейки слънчобрана си. Лицето й бе изпълнено с решителност. Томас нанесе първия удар. Той замахна напред с меча и посече гърдите на съществото, което пристъпваше към него с протегнати ръце. Изкуственият човек залитна назад и изсвистя силно, а от гърдите му захвърчаха червени искри като кръв. Джесамин се засмя при тази гледка и завъртя слънчобрана около себе си. Острите му краища посякоха краката на две от съществата, които се търкулнаха и започнаха да се мятат като риби на сухо.

Мортмейн изглеждаше отегчен.

— О, мили Боже. Ти… — той щракна с пръсти към един автоматон, който имаше нещо като метална туба, прикачена към дясната си китка. — Отърви се от нея. Тя е ловец на сенки.

Създанието рязко вдигна ръка. От тубата лумна червен пламък. Той удари Джесамин право в гърдите и я претърколи назад. Слънчобранът се изплъзна от ръката й, когато тя падна на земята. Тялото й потръпна, а очите й се изцъклиха.

Натаниъл, застанал зад Мортмейн, се изсмя.

Теса усети прилив на омраза, стряскаща със силата си. Искаше да се хвърли към Нат и да издере лицето му, да го зарита, докато запищи. Знаеше, че няма да е трудно. Той се плашеше от болката. Тя тръгна напред, но създанията, след като се бяха справили с Джесамин, отново насочиха вниманието си към нея. Томас, с коса, залепнала по лицето от пот и с разкъсана риза, разкриваща дълга кървава драскотина, застана пред нея. Въртеше майсторски меча, с широки махове. Бе трудно да се повярва как създанията не са се разпаднали на части в краката му, но издръжливостта им бе невероятна. Томас се обърна и я погледна с отчаян поглед.

— Госпожице Грей! Вземете Софи със себе си и бягайте!

Теса се поколеба. Не искаше да бяга. Искаше да остане в битката. Но Софи се бе свила зад нея, а в очите й се четеше ужас.