Касандра Клеър - Ангел с часовников механизъм

В гласа на създанието прозвуча обида.

— Той ме нае да я обуча, скъпоценното му протеже. Мен и сестра ми. Знаехме как става превъплъщението. Научихме я. А тя никога не ни благодари.

— Това сигурно те е обидило — каза Джем с най-успокояващия си глас. Уил отвори уста, но като видя предупредителния поглед на Джем, отново я затвори. — Да видиш как Теса получава това, което ти желаеш и не го оценява.

— Тя така и не разбра каква чест й се оказва. Каква слава й е отредена — жълтите очи на създанието горяха. — Когато избяга, яростта на Магистъра се стовари върху нас. Той обяви награда за главите ни.

Това стресна Джем. Или поне така изглеждаше отстрани.

— Значи Де Куинси ви е искал мъртви?

— Колко пъти да ви повтарям, че Де Куинси не е Магистъра! Магистърът е… — демонът изръмжа. — Опита се да ме измамиш, малки ловецо, но няма да се получи.

Джем сви рамене.

— Не можеш да останеш тук завинаги. Накрая останалите от Анклава ще дойдат. Ще изчакаме докато изнемощееш от глад и после ще си наша. Сама знаеш как се отнася Клейвът с онези, които нарушават закона.

Госпожа Дарк просъска.

— Той може да ме е изоставил — каза тя, — ала все пак се боя от Магистъра повече, отколкото от вас или вашия Анклав.

Или вашия Анклав. Значи наистина се боеше, помисли си Уил. Това, което Джем й бе казал, бе вярно и тя трябваше да се изплаши, но това не стана. Опитът на Уил подсказваше, че когато някой, който трябва да е уплашен, не е, причината рядко е смелост. Обикновено означаваше, че знае нещо, което ти не знаеш.

— Щом няма да ни кажеш кой е Магистърът — рече Уил с твърда нотка в гласа, — може би ще успееш да ни отговориш на един прост въпрос. Аксел Мортмейн ли е Магистърът?

Демонът зави, сетне постави лапи на устата си и се сви на земята. Очите му горяха.

— Магистърът. Той ще помисли, че съм ви казала. Сега вече никога няма да ми прости…

— Мортмейн? Но той ни предупреди… — Джем замълча. — Разбирам.

Бе пребледнял като платно. Уил знаеше, че мислите му следват същия път, по който вървяха и неговите. Вероятно щеше да се сети пръв — Уил предполагаше, че Джем всъщност е по-умният от двамата, но за разлика от него, той рядко подозираше хората в най-лошото.

— Мортмейн ни излъга за Сестрите на мрака и обвързващото заклинание — продължи Джем, мислейки на глас. — Всъщност Мортмейн каза на Шарлот, че Де Куинси е Магистърът. Ако не бе той, никога нямаше да заподозрем вампира. Но защо?

— Де Куинси е нещастник — излая госпожа Дарк, все още свита в пентаграмата. Явно бе решила, че повече няма нужда да крие каквото и да било. — Той отказваше да се подчини на Мортмейн, искаше самият той да стане Магистър. Такова поведение се наказва.

Погледът на Уил срещна този на Джем. Можеше да каже, че и двамата си мислят едно и също.

— Мортмейн е надушил възможността да хвърли подозрение върху свой съперник — каза Джем, — затова е избрал Де Куинси.

— Вероятно той е скрил плановете за автоматоните в библиотеката на Де Куинси — съгласи се Уил. — Де Куинси така и не призна да са негови. Дори не ги разпозна, когато Шарлот ги размаха пред него. Мортмейн е наредил на автоматоните си да кажат, че работят за вампира. Вероятно той е сложил печата на Де Куинси върху гърдите на механичното момиче и я е оставил в Къщата на мрака, за да я намерим. За да отклони подозренията от себе си.

— Но Мортмейн не е единственият, споменал Де Куинси — каза Джем с натежал глас, — не забравяй брата на Теса, Уил. Натаниъл Грей. Когато двама души лъжат за едно и също…

— Те работят заедно — довърши Уил. За момент почувства някакво удовлетворение, но то бързо угасна. Не бе харесал Нат Грей, мразеше начина, по който Теса се отнасяше с него, като че е безгрешен. Презираше се за собствената си ревност. Сега знаеше, че е бил прав да смята Нат за негоден. Но каква бе цената за това?

Госпожа Дарк се изсмя, високо и пискливо.

— Нат Грей — изплю тя името, — кучето на Магистъра. Той продаде сестра си на Мортмейн, знаете ли? За шепа сребро. За да задоволи собствената си суета. Аз никога не бих се отнесла така със сестра си. А вие казвате, че демоните сме зли! Че хората имат нужда от защита срещу нас!

И избухна в смях.

Уил не й обърна внимание. Умът му трескаво работеше. Мили Боже, цялата история на Натаниъл за Де Куинси е била лъжа, с която да изпрати Клейва за зелен хайвер. Но защо Мортмейн се бе появил толкова скоро, след като бяха тръгнали? За да се отърве от мен и Джем , заключи мрачно Уил. Нат не е допускал, че двамата няма да отидат с Шарлот и Хенри. Трябвало е да измисли нещо бързо. И така се бе появил Мортмейн с поредната си лъжа. Нат бе работил с него от самото начало.