Касандра Клеър - Ангел с часовников механизъм

— Какво по…

Томас замлъкна, когато видя Софи, Теса и лежащата на пода Агата. После погледна към вратата. Автоматоните бяха спрели. Стояха подредени във вестибюла, като кукли, чиито конци са срязани. Безизразните им лица гледаха напред.

— Агата! — проплака Софи. Възрастната жена лежеше неподвижно с отпуснати до тялото ръце. Очите й бяха отворени, но невиждащи.

Макар кожата й да настръхваше от самата идея да обърне гръб на машините, Теса се приведе и постави ръка на рамото на Софи, която излезе от вцепенението си и започна да издава жални хлипове, като ударено кученце. Теса дръзна да погледне назад към автоматоните. Все още бяха неподвижни. Но докога?

— Софи, моля те!

Натаниъл дишаше на пресекулки. Очите му се бяха спрели на вратата, а лицето му бе тебеширенобяло. Изглеждаше, сякаш не иска нищо повече от това, просто да се обърне и да побегне. Джесамин го изгледа, а в очите й се прочете изненада и неодобрение. След това се обърна към Томас.

— Изправи я на крака — рече тя, — теб ще послуша.

След като погледна Джесамин удивено, Томас се наведе и любезно, но твърдо, издърпа ръцете на Софи от Агата, а после я изправи на крака. Тя се притисна към него.

Ръцете й бяха почервенели сякаш идваше от кланица, а престилката й бе разкъсана и осеяна с петна от кръв.

— Госпожице Лъвлис — каза Томас тихо, докато придържаше Софи към себе си с ръката, в която не бе мечът, — отведете Софи и госпожица Грей в Храма…

— Не — долетя провлачен глас иззад Теса, — не съм съгласен. Или по-скоро съм съгласен донякъде. Можеш да отведеш слугинята, където си искаш. Но госпожица Грей остава тук. С брат си.

Гласът бе познат. Смразяващо познат. Много бавно Теса се обърна.

Сред замръзналите машини стоеше човек, появил се сякаш от нищото. Изглеждаше точно толкова обикновен, колкото и преди, макар сега да не носеше шапка и сивата му коса да бе огряна от магическата светлина.

Мортмейн.

На лицето му бе разцъфнала усмивка. Ала това не бе добродушната усмивка от преди малко. Това беше гримаса на задоволство, предизвикваща ужас и дори погнуса.

— Натаниъл Грей — каза той, — справи се отлично. Трябва да призная, че вярата ми в теб бе подложена на жестоки изпитания, ала днес ти компенсира предишните си грешки. Гордея се с теб.

Теса се обърна към брат си, ала Нат сякаш бе забравил, че тя — или който и да било друг — е там. Той гледаше право към Мортмейн, а на лицето му бе изписано особено изражение, смес от страхопочитание и възхищение. Той се втурна напред и мина покрай Теса, която се опита да го задържи, ала той се отърси от ръката й, сякаш пъдеше муха. Сетне застана пред Мортмейн и с вопъл падна на колене, стиснал ръце като за молитва.

— Единственото ми желание — рече той, — е да ви служа, Магистре!

Госпожа Дарк продължаваше да се смее.

— Моля? — попита Джем удивен, повишил глас, за да надвика оглушителния кикот. — Какво имаш предвид?

Въпреки парцаливия си вид госпожа Дарк изглеждаше почти триумфираща.

— Де Куинси не е Магистърът — просъска тя, — той е просто една глупава пиявица, с нищо не превъзхожда останалите. Това, че са ви заблудили така лесно, означава, че нямате идея нито кой е Магистърът, нито с какво си имате работа. Вие, малки ловци такива, сте мъртви. Просто още не сте го разбрали.

Всичко това дойде много на Уил. С ръмжене той се заизкачва по стълбите с насочена напред серафимска кама. Джем му извика да спре, но твърде късно. Госпожа Дарк, оголила зъби като съскаща кобра, хвърли отрязаната глава на сестра си по Уил. С вик на погнуса той отскочи настрани и тя се възползва от това, за да се спусне покрай него надолу по стълбите и през оформения като рамка свод на западната част на фоайето, потъвайки в сенките, лежащи отвъд него.

Главата на госпожа Блек се търкулна няколко стъпала и спря до върха на ботуша на Уил. Той погледна надолу и направи гримаса. Един от клепачите й бе затворен, а езикът й, сив и изсъхнал, висеше от устата, сякаш се плезеше на целия свят.

— Ще повърна — каза той.

— Нямаме време за това — отговори му Джем, — хайде…

И той се спусна през свода подир госпожа Дарк. След като побутна с погнуса отрязаната глава с върха на ботуша си, Уил последва своя приятел тичешком.

— Магистърът? — повтори Теса замаяно. Но това бе невъзможно. Де Куинси бе Магистърът. Онези създания на моста казаха, че му служат. Нат каза…

Тя погледна към брат си.

— Нат?

Това се оказа грешка. Погледът на Мортмейн се спря върху Теса и той се ухили.