Касандра Клеър - Ангел с часовников механизъм

— Има някой тук — промърмори Уил в отговор. Без повече приказки двамата с Джем застанаха гръб в гръб. Джем гледаше отворената врата, Уил — огромните вити стълби.

На върха им се появи нещо. В началото Уил го видя само като преливаща сянка от бяло и черно. Но когато сянката започна да слиза, пеенето се усили. Уил усети да го побиват тръпки. Въпреки ледения въздух, по тила му изби пот, която се спусна по гърба му.

Той я позна, когато бе слязла наполовина по стълбите. Бе госпожа Дарк, а високото й костеливо тяло бе облечено в нещо като расо на монахиня, безформена тъмна роба, която я покриваше от врата до краката. В едната от ноктестите си ръце носеше угасен фенер. Сама е, помисли си Уил, но когато тя се спря, Уил осъзна, че бърка. Това, което носеше, не бе угасен фенер, а отсечената глава на сестра й.

— В името на Ангела! — прошепна Уил. — Джем, виж!

Джем погледна и изруга. Главата на госпожа Блек висеше на кичури сива коса, които госпожа Дарк стискаше като безценен артефакт. Очите на главата бяха изцъклени и чисто бели, като сварени яйца. Устата бе зинала, а по устните имаше засъхнала черна кръв.

Госпожа Дарк спря да пее и се изкикоти като ученичка.

— Ах, вие, палавници такива — рече тя, — да нахлуете в къщата ми по този начин. Пакостливи ловци на сенки.

— Мислех — каза тихо Джем, — че другата сестра е жива.

— Може би тя я е съживила, за да я обезглави отново — предположи Уил. — Вижда ми се сложна работа, без особен смисъл, но…

— Нефилими убийци — извика госпожа Дарк, а погледът й се бе спрял на Уил, — не им е достатъчно да убият сестра ми веднъж, а? Трябва да се върнете и да ми попречите да й дам втори живот. Имате ли някаква представа какво е да си напълно сам?

— Повече, отколкото можеш да си представиш — каза сухо Уил и видя как Джем го поглежда изненадан.

Глупак , помисли си той. Не бива да се издаваш така.

Госпожа Дарк пристъпи от крак на крак.

— Но ти си смъртен. Твоята самота е миг от вечността, една въздишка на вселената. Аз съм самичка завинаги. — Тя прегърна силно главата. — Какво значение има това за теб? Убедена съм, че в Лондон се случват и по-лоши неща, които заслужават вниманието на ловците на сенки, повече от жалките ми опити да съживя Амелия.

Уил погледна Джем, който сви рамене, очевидно объркан колкото него.

— Вярно е, че некромантията е нарушение според Закона — каза Джем, — но това важи и за заклинанията за призоваване на демони. Именно те заслужават нашето спешно внимание.

Госпожа Дарк ги зяпна неразбиращо.

— Заклинания за призоваване на демони?

— Стига си се преструвала. Знаем отлично какви са плановете ти — каза Уил. — Знаем всичко за автоматоните, за обвързващото заклинание, за това как служиш на Магистъра, който в момента е притиснат в скривалището си от Анклава. До сутринта той ще бъде само спомен. Няма на кого да се осланяш, няма къде да се скриеш.

При тези думи госпожа Дарк видимо пребледня.

— Магистърът? — прошепна тя. — Вие сте го хванали? Но как…

— Точно така — каза Уил. — Де Куинси ни се изплъзна веднъж, но втори път няма да успее. Знаем къде е и…

Но думите му бяха заглушени от кикота на госпожа Дарк. Тя се бе привела над стълбите и се смееше оглушително. Уил и Джем я гледаха объркани, докато тя се изправяше. По лицето й се стичаха черни сълзи от смях.

— Де Куинси да е Магистърът? — извика тя. — Този жалък, кръвосмучещ позьор? Ах, каква нелепица! Ах, вие, бедни глупаци такива!

Теса залитна назад. Зад нея Софи бе коленичила до Агата, а ръцете й притискаха гърдите на старата жена. Кръвта се бе просмукала в малкото парцалче под пръстите й, а Агата бе страшно пребледняла и издаваше хриптящи звуци. Когато отново видя механичните създания, очите й се разшириха. Опита се да избута Софи настрани с окървавените си ръце, но Софи, която продължаваше да плаче, се бе вкопчила в старата жена и отказваше да помръдне.

— Софи! — по стълбите изтрополиха стъпки и Томас нахлу в антрето пребледнял. В ръката си носеше огромния меч, с който Теса го бе видяла по-рано. С него бе и Джесамин, с добре познатия слънчобран в ръка. Зад нея Натаниъл изглеждаше абсолютно ужасен.