Касандра Клеър - Принц с часовников механизъм

— Дали не можете да изпратите разузнавачи , господин Скот. Всяка информация за това къде работят или какво правят, ще ни е от полза. Клейвът ще ви бъде много благодарен.

— О, Клейвът — каза Скот, сякаш бе отегчен до смърт. — Много добре. А сега, Шарлот, да поговорим за теб.

— О, толкова съм глупава — каза Шарлот и нарочно, Теса бе сигурна в това, обърна чайничето със запарката. То се удари в масичката с удовлетворителен трясък и от него се изля гореща течност. Скот скочи с вик, отмятайки шала на безопасно разстояние.

Шарлот се изправи, суетейки се.

— Улси, скъпи — каза тя, слагайки ръка върху рамото му, — оказахте ни неоценима помощ. Нека ви покажа нещо. Имаме един античен керис 45 45 Кинжал или къс меч с вълнообразно извито острие. — Бел.прев. , изпратен ни от Института в Бомбай, който нямам търпение да видите…

Скъпа госпожо Брануел,

Може би ще се изненадате, че получавате писмо от мен толкова скоро след заминаването ми от Лондон, но независимо че се намирам в дремещата провинция, събитията тук се развиват толкова бързо, че ще е най-добре, мисля, да ви държа в течение на случващото се.

Времето тук продължава да е хубаво, предоставяйки ми добра възможност да изследвам провинцията и най-вече района около имението Рейвънскар, което представлява великолепна стара сграда. Изглежда, семейство Херондейл живее тук в пълно уединение; само бащата Едмънд, майката и най-малката дъщеря, Сесили, която е почти на петнайсет и много прилича на брат си по неспокойния си нрав, маниери и външен вид. Ще ви разкажа как научих всичко това толкова бързо.

Рейвънскар се намира в близост до малко селце. Седнах в местната кръчма „Черният лебед“ и се представих за джентълмен, който иска да купи имение в околността. Местните хора обикновено с радост споделят всичко, което знаят, а в случаите, когато това не е така, някое и друго заклинание за убеждаване им помага да погледнат на нещата от моята гледна точка.

Изглежда, семейство Херондейл почти не общува с местните хора. Независимо от това или може би именно поради това за тях се носят много слухове. По всичко изглежда, че те не са собствениците на имението Рейвънскар, а се грижат за него по договорка с истинския му собственик — Аксел Мортмейн, разбира се. Мортмейн не е някой от тези хора, а богат индустриалец, притежаващ имение, което рядко навестява; не съм се натъкнал досега на никакви слухове за някаква връзка между него и семейство Шейд, за съществуването на които тук отдавна са забравили. Самите Херондейл са обект на множество любопитни предположения. Знае се, че са имали дете, което е починало, и че Едмънд, когото видях веднъж, започнал да пие и се увлякъл по хазарта; най-вероятно е проиграл дома им в Уелс, след което, поради окаяното им положение, собственикът на имението в Йоркшир им предложил да се нанесат в него. Това се случило преди две години.

Всичко това се потвърди този следобед, когато, наблюдавайки имението от разстояние, ме стресна появата на едно момиче. Веднага разбрах коя би могла да бъде. Бях я виждал да влиза и излиза от къщата, а и приликата й с брат й Уил, както вече казах, е очебийна. Тя дойде при мен, искайки да знае защо шпионирам семейството й. Не изглеждаше ядосана, поне в началото, а по-скоро обнадеждена: „Брат ми ли ви изпрати? — попита тя. — Чували ли сте нещо за него?“

Беше направо сърцераздирателно, но аз познавам Закона и й казах само, че брат й е добре и иска да знае дали са в безопасност. Това я ядоса и тя каза, че би било по-добре, ако той сам се погрижи за тяхната безопасност и се върне при тях. Каза също, че не смъртта на сестра й (знаете ли за тази сестра?), а това, че Уил ги е изоставил, е съсипало баща й. Оставям вие да прецените дали да предадете това на младия господин Херондейл, тъй като ми се струва, че по-скоро може да навреди, отколкото да помогне.

Когато заговорих с нея за Мортмейн, тя стана по-разговорлива и каза, че е приятел на семейството, който се намесил и им предложил да заживеят тук, когато останали на улицата. Докато говореше, започнах да разбирам начина на мислене на Мортмейн. Той знае, че Законът забранява на нефилимите да се намесват в живота на ловците на сенки, които са избрали да напуснат Клейва, и че поради това те ще избягват имението Рейвънскар; знае също така, че това, че семейство Херондейл живее в къщата, прави обектите в нея тяхна собственост, и поради това никой не би се опитал да го проследи. Освен това знае, че властта над семейство Херондейл би могла да му даде власт и над самия Уил. Дали не иска да се сдобие с власт над Уил? Може би не сега, а в някакъв следващ момент, за който жадува, така че когато той настъпи, да може да се възползва от него. Той е много добре подготвен, а хора като него са опасни.