Касандра Клеър - Принц с часовников механизъм

— Мисля, че споменаването на Магистъра е това, от което е обезпокоена Шарлот.

— Ааа — погледна Скот към Шарлот. — Загрижена си дали не ви изменям, както смятате, че ви е изменил и Де Куинси. Че съм се съюзил с Магистъра — нека го наречем с името му, Мортмейн, и че съм се съгласил вълците ми да изпълняват неговите заповеди.

— Помислих си — изрече Шарлот колебливо, — че лондонските долноземци биха могли да се чувстват предадени от Института, след това, което се случи с Де Куинси. Смъртта му…

Скот намести монокъла си. Докато го правеше, светлината се отрази в златната халка, която носеше на показалеца си, и там заблестяха думите: L’art pur l’art.

— Бе най-приятната изненада за мен, след като открих Савойските турски бани на „Джърмин Стрийт“. Презирах Де Куинси. Ненавиждах го от дъното на душата си.

— Е, добре, децата на нощта и децата на луната никога не са били особено…

— Де Куинси уби един върколак — неочаквано каза Теса, спомените й се смесиха с тези на Камила, предизвикани от спомена за едни други жълто-зелени очи, толкова приличащи на тези на Скот. — Заради връзката му с Камила Белкор.

Улси Скот й отправи дълъг, изпълнен с изненадан поглед.

— Това — каза той, — бе брат ми. По-възрастният ми брат. Той бе водач на глутницата преди мен, аз го заместих на поста му. Обикновено някой трябва да убие някого, за да стане водач. В моя случай това стана с гласуване и върху мен се стовари задачата да отмъстя за брат си от името на всички в глутницата. Чак сега разбирам — той направи елегантен жест с ръка, — че вие сте се погрижили за Де Куинси вместо мен. Нямате представа колко съм ви задължен — той килна шапката си встрани. — Как умря?

— С писъци.

Теса бе потресена от откровеността на Шарлот.

— Това е прекрасно. — Скот остави чашата си. — Дължа ви услуга. Ще ви кажа какво зная, въпреки че не е много. Преди доста време Мортмейн дойде при мен, искаше да се обединим в създаването на клуб „Пандемониум“. Отказах, тъй като Де Куинси вече бе влязъл в него, а аз не исках да съм част от клуб, в който членува и той. Мортмейн ми даде да разбера, че в клуба винаги ще има място за мен, ако размисля…

— Каза ли ви какви са целите му? — прекъсна го Уил. — Каква е крайната цел на клуба?

— Да съсипе ловците на сенки — отвърна Скот. — Мислех, че знаете това. Не е клуб по градинарство , все пак.

— Смятаме, че е натрупал доста омраза — каза Шарлот. — Срещу Клейва. Родителите му са били убити от ловци на сенки преди години. Били са магьосници, навлезли доста навътре в изучаването на черната магия.

— Не толкова омраза, колкото an idée fixe 44 44 Идея фикс (фр.). — Бел.прев. — каза Скот. — Нещо като обсесия. Иска да заличи вида ви от лицето на земята, като възнамерява да започне от Англия, а след това да продължи нататък. Много търпелив и методичен маниак. Най-лошият вид — той се облегна назад в стола си и въздъхна. — До мен достигна информация за група млади вълци, непринадлежащи към никоя глутница, които нелегално работели за него нещо, за което им плащал доста добре. Парадират с парите си пред останалите вълци от глутницата и предизвикват омразата им. Не знаех за дрогата.

— С нейна помощ ще могат да работят за него ден и нощ, докато паднат от изтощение или дрогата не ги убие — каза Уил. — Няма лек, който да те спаси от пристрастяването към нея. То е смъртоносно.

Жълто-зелените очи на върколака срещнаха неговите.

— Този уин фен , този сребърен прах, към него е пристрастен Джеймс Карстерс, нали? Но той е жив.

— Джеймс оцелява, защото е ловец на сенки и защото използва минимално количество, при това колкото е възможно по-рядко. Независимо от това обаче дрогата в последна сметка ще го убие. — Гласът на Уил бе убийствено равен.

— Така значи — небрежно подметна върколакът. — Надявам се, че Магистърът, изкупувайки дрогата, няма да предизвика дефицита й.

Уил пребледня. Бе ясно, че тази мисъл не го бе спохождала. Теса се обърна към него, но той вече бе скочил на крака, устремен към вратата. Тя се хлопна зад гърба му с трясък.

Шарлот се намръщи.

— За бога, той тръгна към Уайтчапъл — каза тя. — Беше ли необходимо това, Улси? Мисля, че стреснахте горкото момче, без да е необходимо.

— Малко предвидливост няма да е излишна — каза Скот. — Приемах брат си като даденост, преди Де Куинси да го убие.

— Де Куинси и Магистърът не се различават по своята безжалостност — каза Шарлот. — Ще ни помогнете ли?

— Ситуацията е наистина отвратителна — отбеляза Скот. — За съжаление ликантропите, които не са членове на глутницата ми, не са под мое предводителство.