Касандра Клеър - Принц с часовников механизъм

Шарлот, която бе пресякла стаята, за да позвъни на Бриджет, се върна и седна, събирайки полите на роклята си.

— Всъщност точно за това исках да говоря с вас.

— О, не, не — незнайно откъде той бе извадил майоликова кутия 42 42 Майолика — разновидност на керамиката. Изделията от майолика се произвеждат от естествено оцветена лекотопима глина и се декорират с калаена глазура. — Бел.прев. , с която махна към Шарлот. — Никакви сериозни разговори, преди да съм получил чая си и преди да запуша, моля те. Египетска пура? — той й поднесе кутията. — Тези са най-фините, които могат да се намерят.

— Не, благодаря — Шарлот бе леко ужасена от идеята да пуши пура; и наистина, трудно бе човек да си представи подобно нещо и Теса усети как Уил, зад нея, тихичко се смее. Скот сви рамене и се приготви да запуши. Майоликовата кутия бе хитроумно измислено малко пособие с отделение за пурите, които бяха завързани в снопче с копринена лента, имаше нови и стари клечки кибрит и място за изтърсване на пепелта. Те наблюдаваха как върколакът с видимо облекчение дръпна от пурата си и сладкият аромат на тютюн изпълни стаята.

— А сега — каза той, — Шарлот, скъпа, кажи ми как си? Как е вечно потъналият ти в размисли съпруг? Все още ли е така погълнат от тайнствените си взривяващи се открития.

— Понякога — каза Уил — от тях дори се очаква да се взривяват.

На вратата се почука и Бриджет влезе с подноса за чай, спестявайки на Шарлот необходимостта да отговори. Тя постави чаения сервиз върху инкрустираната масичка между столовете, оглеждайки се с безпокойство.

— Съжалявам, госпожо Брануел. Мислех, че трябва да сервирам за двама.

— Няма нищо Бриджет — отвърна Шарлот, без да отдава особено внимание на това. — Ще ти позвъня, ако имаме нужда от още нещо.

Бриджет направи реверанс и излезе, хвърляйки любопитен поглед към Улси Скот, докато излизаше. Той не й обърна внимание. Вече бе налял мляко в чашата си и погледна укорително към домакинята.

— О, Шарлот!

Тя го погледна смутено.

— Да?

— Щипката за захар — мрачно каза Скот, с глас, достоен да отбележи трагичната смърт на едно познанство. — Сребърна е.

— О! — сепна се Шарлот. Среброто, спомни си Теса, бе опасно за върколаците. — Съжалявам.

Скот въздъхна.

— Няма нищо. Всъщност винаги си нося — и той извади от друг джоб на кадифеното си сако (под него се виждаше жилетка с десен на водни лилии, която несъмнено би засрамила тази на Хенри), навито на руло парче коприна; вътре имаше златна щипка и златна лъжичка. Той ги постави върху масичката, вдигна капачето на чайничето и остана видимо доволен.

— Чай на перли! От Цейлон, предполагам? Пили ли сте някога чай в Маракеш? Те го потапят в захар или в мед.

— Перли ли? — произнесе Теса, която никога не успяваше да устои на изкушението да зададе въпрос, дори и когато прекрасно знаеше, че идеята не е добра. — В чая няма перли, нали?

Скот се засмя и постави капачето обратно на мястото му. После се облегна назад, а Шарлот, със стиснати в тънка линия устни, наля чай в чашата му.

— Колко очарователно! Не, наричат го така, защото листенцата на чая са навити на малки топчета, наподобяващи перли.

Шарлот се обади:

— Господин Скот, наистина се налага да обсъдим ситуацията.

— Да, да, прочетох писмото ти — въздъхна той. — Интриги на долноземците. Колко глупаво. Може би ще искате да ви разкажа за портрета ми, нарисуван от Алма-Тадема 43 43 Лорънс Алма-Тадема (1836–1912) — британски художник, популярен през Викторианската епоха с картините си, представящи сцени от ежедневния живот по време на Античността. — Бел.прев. . Бях облечен като римски войник.

— Уил — каза Шарлот с твърд глас. — Може би няма да е зле да споделиш с господин Скот какво си видял в Уайтчапъл миналата нощ.

Уил, за изненада на Теса, го направи, като сведе саркастичните си забележки до минимум. Докато говореше, Скот го наблюдаваше над ръба на чаената си чаша. Очите му бяха толкова светлозелени, че изглеждаха почти жълти.

— Съжалявам, момчето ми — каза той, когато Уил свърши. — Не разбирам защо това изисква толкова спешна среща. Добре знаем за съществуването на тези ифритски свърталища на пушачи на опиум, но не мога непрекъснато да следя всеки член на глутницата си. Ако някои от тях са изкушени от порока… — той се наклони по-близо. — Знаеш ли, че очите ти имат цвета на теменужка? Не са точно сини, нито пък виолетови. Много странно наистина.

Уил отвори широко странните си очи и на лицето му цъфна широка усмивка.