Касандра Клеър - Принц с часовников механизъм

Вече бе стигнал до вкъщи. Вратата на Института се отвори, щом я докосна, и той влезе във вестибюла, пълен с премигващи факли. Спомни си как съзнанието му се бе размътило от дрогата, която бе взел в свърталището на пушачите на опиум на главната улица в Уайтчапъл. Блаженството да се освободиш от всякакви желания и потребности. Халюцинираше, че лежи на един хълм в Уелс, небето над него бе високо и синьо, а Теса се изкачваше нагоре по хълма и после седна до него. Обичам те , й каза той и я целуна, сякаш това бе най-естественото нещо на света. А ти обичаш ли ме?

Тя му се бе усмихнала. Ти винаги ще си на първо място в сърцето ми , бе казала.

Кажи ми, че не сънувам , бе прошепнал той, когато тя сложи ръката си в неговата и след това той вече не можеше да каже къде свършваше сънят и къде започваше реалността.

Съблече палтото си, докато се качваше по стълбите, тръскайки мократа си коса. Във врата му се стичаше студена вода, мокрейки гърба му, и той потрепери. Скъпоценното пакетче, което бе купил от ифритите, бе в джоба на панталоните му. Пъхна ръка в джоба си и го докосна, за да се увери, че е там.

Коридорът бе осветен от слаба магическа светлина; бе стигнал до средата на първия, когато се спря. Знаеше, че стаята на Теса е тук, срещу тази на Джем. И там, пред нейната врата, бе застанал Джем, въпреки че „застанал“ едва ли бе най-точната дума. Той ходеше напред-назад, „протривайки пътечка върху килима“, както би казала Шарлот.

— Джеймс — каза Уил, по-скоро учуден.

Джем вдигна рязко глава и мигновено се отдръпна от вратата на Теса, отстъпвайки към своята. На лицето му се изписа смущение.

— Предполагам не би трябвало да ме изненадва да те видя да се разхождаш по коридорите по което и да било време.

— И двамата знаем, че обратното не ми е в характера — каза Уил. — Защо си буден? Добре ли си?

Джем хвърли последен поглед към вратата на Теса и после се обърна към Уил.

— Исках да се извиня на Теса — каза той. — Мисля, че свиренето ми не я оставя да заспи. Къде беше? Пак ли на среща с шестопръстия Найджъл?

Уил се ухили, но на Джем не му бе до смях.

— Нося ти нещо. Да отидем в стаята ти. Не искам да прекарам цялата нощ, стоейки в коридора.

След минута колебание Джем сви рамене и отвори вратата на стаята си. Влезе вътре, а Уил го последва; Уил затвори вратата и я залости, а Джем се настани в едно кресло. Камината гореше, но в нея имаше само белезникава златисточервена жарава. Той погледна към Уил.

— И какво е тов… — започна той, но се сви конвулсивно, застигнат от остра кашлица. Тя премина, преди Уил да успее да се помръдне или да каже нещо, но когато Джем се изправи и прокара ръка през устата си, върху нея имаше кръв. Той я погледна с безразличие.

На Уил му причерня. Приближи се до своя парабатай , подавайки му една носна кърпичка, която Джем взе, а след това и сребърния прах, който бе купил в Уайтчапъл.

— Ето — каза той с неудобство. Не бе изпитвал неудобство в присъствието на Джем през изминалите пет години, но сега изпита. — Ходих до Уайтчапъл и ти донесох това.

Джем, който чистеше кръвта от ръката си с кърпичката, взе пакетчето и погледна към уин фена .

— Имам достатъчно — каза той. — Поне за още един месец. — След това вдигна поглед, в който проблесна нещо. — Или може би Теса ти е казала…

— Какво да ми е казала?

— Нищо. Разсипах част от праха онзи ден. Но успях да спася повечето — Джем сложи пакетчето върху масичката пред себе си. — Нямам нужда от този.

Уил седна върху дървения сандък в долната част на леглото на Джем. Мразеше да сяда там — краката му бяха толкова дълги, че винаги се чувстваше като възрастен, който се опитва да се намести зад ученически чин — но искаше очите му да са на едно ниво с тези на Джем.

— Хората на Мортмейн изкупуват запасите от уин фен в Ийст Енд — каза той. — Убедих се в това. Ако го свършиш, а той е единственият, който го предлага…

— Можем да се окажем в негова власт — каза Джем. — Освен ако, разбира се, не искаш да ме оставиш да умра, което би било най-разумното, всъщност.

— Разбира се, че не искам — остро му отвърна Уил. — Ти си ми кръвен брат. Заклел съм се да не допусна да ти се случи нещо.

— Ако оставим настрана клетвите — каза Джем — и демонстрацията на сила, какво общо има всичко това с мен?

— Не разбирам какво имаш предвид…

— Чудех се дали си способен да изпълниш страстното желание на някого да се отърве от страданията си.

Уил се олюля назад, сякаш Джем го бе блъснал.