Касандра Клеър - Принц с часовников механизъм

— Нат — вперила поглед в писмото, Теса стоеше като вкаменена. — Това е написано от Нат . И цитира Тенисън .

Софи си пое дълбоко дъх.

— Предположих, но си помислих, че не би могло да е вярно. Не и след всичко, което направи той.

— Познавам почерка на брат си — мрачно каза Теса. — Смята да се срещне с нея довечера на този таен бал. Софи, къде е Джесамин? Трябва веднага да говоря с нея.

Ръцете на Софи започнаха да треперят още по-силно.

— Ами, госпожице, работата е там, че…

— О, боже, дали не е тръгнала вече? Трябва да намерим Шарлот. Не виждам друг начин…

— Не е тръгнала още. В стаята си е — прекъсна я Софи.

— Тя знае ли, че си намерила това? — размаха поканата Теса.

Софи преглътна с видимо усилие.

— Свари ме с поканата в ръката, госпожице. Опитах се да я скрия, но тя вече я бе видяла. Погледът й, когато се приближи към мен, бе толкова заплашителен, че не можах да се сдържа. И след всички тези тренировки с господаря Гидеон… не знам как точно се случи…

— Какво се случи, Софи?

— Ударих я по главата с огледалото — отчаяно рече Софи. — С едно от онези огромни огледала в сребърна рамка, които са толкова тежки. Тя се свлече като камък, госпожице. Завързах я за леглото й и дойдох да ви търся.

— Чакай, чакай, искам да се уверя, че съм те разбрала правилно — рече Теса след известна пауза. — Джесамин те е сварила с поканата в ръка, ти си я ударила по главата с огледалото и си я завързала за леглото й, така ли?

Софи кимна.

— Боже мой — промълви Теса. — Софи, ще ни трябва още някой. Този бал не може да остане в тайна и Джесамин…

— Само не госпожа Брануел — простена Софи. — Тя ще ме уволни. Ще бъде принудена да го направи.

— Джем…

— Не! — Софи трескаво попипа якичката си, върху която имаше кръв. Кръвта на Джесамин , ужасено си помисли Теса. — Няма да го понеса, ако той узнае, че съм извършила това; той е толкова внимателен. Моля ви, не ме карайте да му казвам, госпожице.

Разбира се, че няма го понесе , помисли си Теса. Софи обичаше Джем. В бъркотията от последните няколко дни тя почти бе забравила за това. Отново я заля вълна от срам, щом си спомни за изминалата нощ, но се опомни и произнесе с твърд глас:

— В такъв случай, Софи, остава само един човек, на когото можем да кажем. Разбираш ме, нали?

— Господарят Уил — с въздишка отвърна Софи. — Много добре. Мисля, че не ме е грижа какво ще си помисли той за мен.

Теса протегна ръка, взе халата си и се загърна с него.

— Погледни на нещата откъм добрата им страна, Софи. Уил поне няма да бъде шокиран. Едва ли Джесамин ще е първата жена в безсъзнание, която ще види, нито пък ще е последната.

Теса не бе права поне за едно нещо: Уил бе шокиран.

— Софи ли направи това? — няколко пъти попита той. Бяха застанали в долния край на леглото на Джесамин. Тя се бе отпуснала върху него, гърдите й се надигаха и спускаха като на Спящата красавица — известната восъчна фигура на Мадам дьо Бари 48 48 Спящата красавица — най-старата восъчна фигура експонат. Пресъздава Мадам дьо Бари, любовницата на Людвиг XV, която изглежда досущ като заспала, а устройство в гърдите й създава илюзията, че диша. — Бел.прев. . Светлата й коса бе разпиляна върху възглавницата, а през челото й минаваше кървава резка. Китките на ръцете й бяха завързани за леглото.

— Нашата Софи ли?

Теса погледна към Софи, която бе седнала на един стол, недалеч от вратата. Бе свела глава и бе забила поглед в ръцете си. Старателно избягваше да срещне погледа на Теса или на Уил.

— Да — каза Теса. — И спри най-после да го повтаряш.

— Мисля, че ще се влюбя в теб, Софи — каза Уил. — Не изключвам и женитба.

Софи изхлипа.

— Замълчи — изсъска Теса. — Спри да плашиш бедното момиче, вече е достатъчно изплашена.

— От какво е изплашена? От Джесамин ли? По всичко изглежда, че с лекота е спечелила този рунд. — Уил едва се сдържа да не се разсмее. — Софи, скъпа, няма защо да се притесняваш. Често и на мен самия ми е идвало да тресна с нещо Джесамин по главата. Никой няма да те упрекне за това.

— Страхува се, че Шарлот ще я уволни — каза Теса.

— За това, че е ударила Джесамин ли? — умилостиви се Уил. — Ако тази покана е това, което изглежда, че е, и Джесамин наистина тайно се среща с брат ти, тя по всяка вероятност е предала всички ни. Без да коментирам какви ги върши Бенедикт Лайтууд, като организира парти, за което никой от нас не знае. Парти, на което е поканен и Нат. Това, което е направила Софи, е просто геройство. Шарлот ще й благодари.