Касандра Клеър - Принц с часовников механизъм

Като чу това, Софи вдигна глава.

— Така ли мислите?

— Да, сигурен съм — отвърна Уил. В следващия момент той и Софи се вторачиха един в друг. Софи първа отклони поглед, но, ако Теса не бъркаше, в него за първи път нямаше неприязън.

Уил измъкна стилито от колана си. Седна на леглото на Джесамин и внимателно отметна косата й. Теса прехапа устни в опит да обуздае импулса си и да попита какво прави.

Той доближи стилито до шията на Джесамин и бързо начерта две руни.

— Иратце — каза той, преди Теса да е успяла да го попита. — Целебна руна и руна „заспи сега“. Ще й помогнат да спи поне до утре сутринта. Уменията ти да си служиш с огледалото са достойни за възхищение, Софи, но трябва да се научиш да завързваш по-добре възлите.

В отговор Софи измърмори нещо неясно. По всичко изглеждаше, че неприязънта й към Уил отново се бе появила.

— Въпросът е — каза Уил, — какво да правим сега.

— Трябва да кажем на Шарлот.

— Не — категоричен бе той. — Не трябва.

Теса го погледна учудено.

— Защо да не й казваме?

— По две причини — отвърна Уил. — Първо, ще се чувства длъжна да докладва на Клейва, а ако Бенедикт Лайтууд е домакин на този бал, най-вероятно там ще са и привържениците му. Но може би не всичките. Ако Клейвът бъде предупреден, те биха могли да намерят начин да го известят, преди някой да успее да пристигне, за да разследва за какво става въпрос. Второ, балът е започнал преди около час. Не знаем кога ще пристигне Нат, търсейки Джесамин, но ако не я намери, може и да си тръгне. А той е най-добрата връзка с Мортмейн, която имаме. Нямаме време за губене и ако сега отидем да събудим Шарлот, за да й съобщим, ще се забавим.

— Да кажем на Джем тогава?

— Не. Не и тази вечер. Той не се чувства много добре, но ще каже, че му няма нищо. Не ми се ще да го набъркваме в това, след случилото се миналата нощ.

Теса го погледна настойчиво.

— Какво предлагаш да правим тогава?

Ъгълчетата на устните му насмешливо се извиха нагоре.

— Госпожице Грей — каза той, — ще бъдете ли така добра да ме придружите на бала?

— Спомняте си последното парти, на което бяхме заедно, нали? — отвърна Теса.

Уил продължи да се усмихва. Погледът му красноречиво говореше, че бе измислил някакъв стратегически план.

— Теса, само не ми казвай, че не си мислиш същото, което и аз.

Теса въздъхна.

— Да — отвърна тя. — Трябва да се превъплътя в Джесамин и да се представя за нея. Това е единственият смислен план — каза Теса и се обърна към Софи. — Знаеш ли за коя рокля говори Нат? Знаеш ли коя е бялата рокля на Джесамин?

Софи кимна.

— Изчеткай я и я приготви за обличане — каза Теса. — Ще срешеш косата ми като косата на Джесамин. Успокои ли се вече?

— Да, госпожице — Софи се изправи и се запъти към гардероба в другата част на стаята. Уил все още гледаше към Теса; усмихваше се широко.

Теса снижи гласа си:

— Уил, помисли ли, че и Мортмейн би могъл да бъде там?

Усмивката изчезна от лицето на Уил.

— Няма да се приближаваш до него, ако е там.

— Не можеш да ми казваш какво да правя.

Уил се намръщи. Изобщо не реагира по начина, по който Теса си мислеше, че ще реагира. Когато Капитола в „Скритата ръка“ се облича като момче и приема предизвикателството на мародера Черния Доналд, никой вече не се отнася пренебрежително към нея .

— Способностите ти са наистина впечатляващи, Теса, но не е по силите ти да хванеш могъщ и опитен магьосник като Мортмейн. По-добре стой близо до мен — каза той.

Тя се намръщи.

— И защо си мислиш, че няма да те познаят на бала? Бенедикт те познава, както ти е известно.

Уил грабна поканата от ръката й и я размаха насреща й.

— Защото е бал с маски .

— И имаш ли маска?

— Всъщност имам — отвърна Уил. — Миналогодишното ни коледно парти бе по подобие на Венецианския карнавал — самодоволно се ухили той. — Кажи й Софи.

Софи, която се бе съсредоточила върху нещо, което приличаше на отвара от паяжина и лунни лъчи, въздъхна.

— Вярно е, госпожице. Ще го оставите той да си има вземане-даване с Мортмейн, чухте го, нали? Това е много опасно. Освен това ще трябва да биете целия път до Чезуик!

Уил тържествуващо погледна към Теса.

— След като дори и Софи е съгласна с мен, не можеш просто да кажеш „не“.

— Мога — мрачно отвърна Теса, — но не искам. Добре тогава. Но трябва да избягваш Нат, докато разговарям с него. Той все пак не е идиот; ако ни види заедно, няма да му е трудно да събере две и две. От бележката му не останах с впечатление, че очаква някой да съпровожда Джесамин.