Касандра Клеър - Принц с часовников механизъм

— Опитах се — каза тя. — Горе в стаята й. Само че нещо не е както трябва. Не мога да усетя нищо от нея.

— Е, предполагам, че е трудно да се потопиш в нечий ум, когато такъв просто не съществува.

Теса направи гримаса.

— Подигравай се, щом това ти харесва, но нещо с Джесамин не е наред. Да се опитваш да се докоснеш до съзнанието й е все едно да се опитваш да докоснеш гнездо на змии или отровен облак. Не мога да усетя и най-малката емоция. Само огромно количество гняв, терзания и горчивина. А и не мога да открия конкретните й мисли зад всичко това. Като да се опитваш да задържиш вода в ръцете си.

— Интересно. Сблъсквала ли си се с подобно нещо преди?

Теса поклати глава.

— Това ме безпокои. Страхувам се, че Нат ще очаква от мен да зная нещо, а аз няма да го знам или няма да мога да му дам правилния отговор.

Уил се наведе напред. Когато бе влажно, а това бе почти всеки ден, иначе правата му тъмна коса започваше да се къдри. Имаше нещо във влажната му коса, в къдриците около слепоочията му, от което сърцето й се сви.

— Ти си добра актриса, а и познаваш брат си — каза той. — Имам ти пълно доверие.

Тя изненадано го погледна.

— Така ли?

— Освен това — продължи той, без да отговаря на въпроса й, — в случай че нещо се обърка, аз ще съм там. Дори и да не ме виждаш, Теса, аз ще съм там. Запомни това.

— Добре — наклони тя глава встрани. — Уил?

— Да?

— Има и трета причина, заради която не искаше да събудиш Шарлот и да й кажеш какво смятаме да правим, нали?

Той присви сините си очи.

— И каква е тя?

— Това, че все още не знаеш дали това е просто глупав флирт от страна на Джесамин или нещо по-дълбоко и тъмно. Пряка връзка с моя брат и с Мортмейн, например. И ако е второто, то ще разбие сърцето на Шарлот.

Някакъв мускул потрепна в ъгълчето на устните му.

— И защо трябва да ме е грижа, ако е така? Ако е толкова глупава, че да се привързва към Джесамин…

— Грижа те е — отвърна Теса. — Ти не си безчувствен къс лед, Уил. Видях те как се вълнуваш за Джем, видях те как гледаше Сесили. Имал си и друга сестра, нали?

Той я погледна внимателно.

— И какво те кара да мислиш, че съм имал… че имам още една сестра?

— Джем ми каза, че тя вероятно е мъртва. — Ти каза: „Сестра ми е мъртва“. Но Сесили е повече от жива. Това ме кара да си мисля, че си имал сестра, която е починала. И тя не е Сесили.

Уил пое дълбоко дъх.

— Умна си.

— Умна съм и съм права или съм умна и не съм права?

Уил се зарадва, че маската скрива лицето му.

— Ѐла — каза той. — Две години по-голяма от мен. И Сесили, три години по-малка. Това са сестрите ми.

— И Ѐла…

Уил отклони поглед, но тя все пак успя да види болката в очите му. Значи Ѐла бе мъртва.

— Каква бе тя? — попита Теса, спомняйки си колко благодарна бе, когато Джем я попита същото за Нат. — Каква бе Ѐла? А Сесили, какво момиче е тя?

— Ѐла бе много грижовна — каза Уил. — Като майка. Би направила всичко за мен. А Сесили бе малка лудетина. Беше само на осем, когато си тръгнах. Не мога да кажа дали още е същата, но бе като Кати в „Брулени хълмове“. Не се страхуваше от нищо и искаше всичко. Биеше се като дявол и ругаеше като продавачка на пазара — в гласа му се усещаха радост, възторг и… любов. Никога не го бе чувала да говори така за някого, освен за Джем.

— Мога ли да те попитам… — започна тя.

Уил въздъхна.

— Ще ме попиташ независимо дали искам или не.

— Ти самият имаш по-малка сестра — каза тя. — Какво толкова направи на сестрата на Гейбриъл , че да те мрази толкова.

Той се почувства неловко.

— Сериозно ли говориш?

— Да — отвърна тя. — Принудена съм да прекарвам много време с братята Лайтууд и Гейбриъл със сигурност те презира. Счупил си ръката му. Ще се чувствам по-спокойно, ако знам защо.

Уил поклати глава и прокара ръце през косата си.

— Мили боже — каза той. — Сестра им — името й, впрочем, е Татяна; кръстена е на близка приятелка на майка й, която е била рускиня — беше на дванайсет, мисля.

— Дванайсет? — ужаси се Теса.

Уил въздъхна.

— Виждам, че може би вече си решила какво се е случило — каза. — Ще се почувстваш ли по-спокойно, когато разбереш, че аз също бях на дванайсет? Татяна… си внуши, че е влюбена в мен. По начина, по който го правят малките момичета. Вървеше след мен, кикотеше се и надзърташе иззад колоните, за да ме зяпа.

— Всички тези глупави неща, които правим, когато сме на дванайсет.

— Това бе първото коледно парти в Института, на което присъствах — каза той. — Семейство Лайтууд също бяха дошли в цялото си великолепие. Татяна беше със сребърни панделки в косата. Носеше някаква малка книжка, с която не се разделяше. Но тази вечер я изтърва някъде. Аз я намерих забутана в облегалката на едно от канапетата. Това бе дневникът й. Бе изпълнен с поеми, посветени на мен — цветът на очите ми, сватбата, която ще имаме. Беше написала Татяна Херондейл върху него.