Касандра Клеър - Принц с часовников механизъм

Той бавно вдигна поглед към нея. Не изглеждаше особено развълнуван от идеята, че ифритите ще го видят в рокля; по всичко изглеждаше, че дори не я вижда. За първи път виждаше сребърните му очи угаснали.

— Ще го направиш ли? — каза той и се пресегна към койката, хвана Уил за ръката и рязко го дръпна към себе си, така че главата му се удари в страничните перила на леглото.

Уил простена и отвори едното си око.

— Пуснете ме.

— Помогни ми — каза Джем, без да я поглежда, и те измъкнаха Уил от леглото. Той едва не падна, ръката му се плъзна към Теса, за да се задържи, когато Джем се пресегна към колана с оръжията му върху гвоздея.

— Кажете ми, че не сънувам — прошепна Уил, заравяйки нос в шията й. Теса подскочи. Кожата й гореше. Устните му докоснаха шията й. Бяха нежни, както си ги спомняше.

— Джем — отчаяно промълви Теса и Джем я погледна; навиваше колана на Уил около своя и по всичко изглеждаше, че не бе чул и дума от това, което Уил каза. Коленичи, за да обуе обувките на Уил, след това се изправи, за да хване парабатая си за ръката. Уил сякаш бе очарован от това.

— О, колко добре — промълви той. — Тримата отново сме заедно.

— Млъкни — каза Джем.

Уил се изкикоти.

— Карстерс, имаш ли някакви мангизи? Друсан съм и съм напълно гроги.

— Какво каза той? — озадачена бе Теса.

— Иска да платя за дрогата му — в гласа на Джем се долавяше напрежение. — Хайде. Ще го отведем до каретата, а след това ще се върна да платя.

Вече бяха стигнали до вратата, когато Теса чу гласа на мъжа с двойно разцепените копита, който се носеше зад тях, слаб и висок, сякаш някой надуваше тръстиково стебло. Гласът се извиси в кикот:

Дори мръсният въздух на Уайтчапъл им се стори чист след окадения и пропит от дрога въздух на това свърталище за опиум. Теса едва не се спъна, докато слизаха по стълбите. За тяхна радост каретата ги чакаше готова за тръгване и Сирил бързо скочи от мястото си и се спусна към тях, а върху широкото му открито лице се четеше загриженост.

— Добре ли е? — попита той, хвана ръката на Уил, провесена върху рамото на Теса и я преметна през своето. Тя с облекчение се отдръпна встрани; гърбът бе започнал да я наболява.

Това обаче не се хареса на Уил.

— Оставете ме — каза той с раздразнение. — Мога и сам.

Джем и Сирил се спогледаха, след това се отдръпнаха. Уил се олюля, но остана изправен. Изправи глава, студеният вятър вдигна потната му коса, полепнала по врата и челото, разроши я и я запрати в очите му. Теса си спомни как стоеше на покрива на Института: „Гледам аз Лондон, това ужасно човешко творение на Бога“.

Той погледна към Джем. Очите му бяха по-сини от всякога, бузите му пламтяха, а чертите на лицето му бяха ангелски. Той каза:

— Не трябваше да идваш и да ме измъкваш, сякаш съм някакво дете. Освен това си прекарвах доста приятно.

Джем се обърна и го изгледа.

— Върви по дяволите — каза и го зашлеви през лицето. Уил полетя назад, успя все пак да се задържи на краката си, но се опря върху каретата, с ръка върху лицето. Устната му кървеше. Той гледаше слисано Джем.

— Сложи го в каретата — каза Джем на Сирил, после се обърна и тръгна към червената врата. За да плати за покупката на Уил , помисли си Теса. Уил продължаваше да се взира след него, а кръвта се стичаше по устата му.

— Джеймс? — промълви той.

— Хайде — каза Сирил, без да е груб или невнимателен. Наистина ужасно приличаше на Томас, помисли си Теса, докато отваряше вратата и помагаше на Уил, а след това и на нея да се настанят. После извади една носна кърпичка от джоба си и й я подаде. Тя бе топла и миришеше на евтин одеколон. Теса се усмихна и му благодари, а той затвори вратата на каретата.

Уил се бе сгушил в дъното на каретата, с ръце, свити пред тялото, и полупритворени очи. По брадичката му се стичаше кръв. Тя се наведе над него и притисна кърпичката до устната му; той протегна ръка, сложи ръката си върху нейната и я задържа.

— Забърках пълна каша, нали?

— Страхувам се, че да — отвърна Теса, като се опитваше да не забелязва топлината на ръката му върху своята. Дори и в тъмнината на каретата очите му бяха сияйно сини. Какво бе казал Джем за красотата? Красотата е жестока. Щяха ли хората да му прощават за всичко, ако бе грозен? И помагаше ли му това в последна сметка да получи прошката им? Не бе сигурна, но усещаше, че той правеше всичко това не защото обичаше себе си твърде много, а защото се мразеше. Но тя не знаеше защо.