Касандра Клеър - Принц с часовников механизъм

— Теса — каза той. Тя погледна към него. Изражението на лицето му не бе нито спокойно, нито сигурно. Очите му бяха тъмни, страните му пламтяха. Както бе вдигнала лице към него, той сведе своето, устните му се наклониха към нейните, и въпреки че бе вцепенена от изненада, те се целунаха. Джем. Бе целунала Джем. Докато целувките на Уил бяха огнени, тези на Джем бяха като чист въздух след дълъг престой в тъмен затвор. Устните му бяха нежни и плътни. Едната му ръка леко докосваше тила й, насочвайки устните й към неговите. Другата му ръка бе обхванала лицето й, палецът му се плъзгаше по скулата й. Устните му имаха вкус на изгоряла захар — ароматът на дрогата, предположи тя. Докосването му, устните му бяха колебливи и тя знаеше защо. За разлика от Уил, той щеше да си мисли , че това е във висша степен неуместно, че не е трябвало да я докосва, да я целува, че тя е трябвало да се отдръпне.

Но тя не искаше да се отдръпва. Бе изненадана от факта, че целуна Джем, че от близостта му й се завива свят и ушите й писват. Усети как ръцете й сякаш сами се устремиха нагоре, обвиха шията му и го притеглиха по-близо.

Почувства изумлението му. Сигурно е бил толкова сигурен, че ще го отблъсне, че за момент остана неподвижен. Ръцете й настоятелно се плъзнаха към раменете му, устните й му шепнеха нещо, окуражавайки го да не спира. Той отвърна на ласките й, първоначално плахо, а след това все по-смело, целувайки я отново и отново с нарастваща страст. Бе обхванал лицето й с горещите си ръце, тънките му пръсти на цигулар галеха кожата й, оставяйки върху нея сребърни следи. Ръцете му се плъзнаха към талията й, притискайки я към себе си; босите й крака се подхлъзнаха на килима и те двамата политнаха към леглото.

Пръстите й се вкопчиха в ризата му, повличайки Джем надолу, тялото й пое тежестта на неговото и Теса усети, че си възвръща нещо, което винаги й е принадлежало, някаква част от себе си, която бе загубила, без да подозира, че й е липсвала. Джем бе лек, костите му бяха крехки и сърцето му биеше бързо като на птиче; тя прокара ръка през косата му, и тя бе така мека, както си я бе представяла в най-съкровените си сънища. Поразен, той не можеше да спре да я прегръща. Ръцете му се спуснаха надолу по тялото й и когато намериха връзките на халата й, тя чу как той затаи дъх и спря с треперещи пръсти.

Плахостта му я накара да изпита прилив на нежност, почувства как сърцето й се отваря, за да побере и двамата. Искаше Джем да я види такава, каквато е, да види нея, Теса Грей, без да й се налага да се превъплъщава. Пресегна се и развърза връзките. Халатът се смъкна от раменете й и тя остана пред него облечена само в бялата си батистена нощница.

Вдигна поглед към него, останала без дъх, и тръсна глава, за да отмахне косата, паднала върху лицето й. Надвесен над нея, той я погледна и пак повтори думите, които бе казал в каретата, когато докосна косата й:

— Ni hen piao liang.

— Какво означава това? — попита тя и този път той се усмихна и каза:

— Означава, че си красива. Не исках да ти го казвам преди. Не исках да си помислиш, че си позволявам твърде много.

Тя протегна ръка и докосна бузата му, опряна в нейната, а след това нежната кожа на шията му, под която пулсираше кръвта му. Миглите му потрепваха като сребърен дъжд, докато очите му следваха движението на пръстите й.

— Вземи ги.

Той се наведе над нея; устните им отново се срещнаха и шокът от усещането бе толкова силен, толкова всепоглъщащ, че тя затвори очи, сякаш искаше да се скрие в тъмнината. Той прошепна нещо и я прегърна. Претърколиха се настрани, краката й се вплетоха в неговите. Телата им се притискаха все по-плътно едно в друго, така че едва си поемаха дъх. Вече не можеха да се спрат. Тя напипа копчетата на ризата му, но дори и когато отвори очи, ръцете й трепереха толкова силно, че й бе трудно да ги разкопчее. Някак си успя да се справи, разкъсвайки плата. Когато той метна ризата си встрани, тя видя, че очите му отново бяха станали сребристи. Бе поразена, но нямаше много време да го обмисли, защото бе прекалено заета с останалата част от него. Бе ужасно крехък, нямаше и следа от мускулите на Уил, които бяха като въжета, но в крехкостта му имаше нещо възхитително като свободните редове на поема. Като злато, изковано до прозрачност. Тънък слой мускули обвиваше гърдите му, тя можеше да види сенките между ребрата му. Нефритеният медальон от Уил висеше между острите му ключици.

— Знам — каза той, смутено поглеждайки към тялото си. — Знам, че не съм… искам да кажа, знам, че изглеждам…