Касандра Клеър - Принц с часовников механизъм

— Красив — каза тя, знаейки какво има той предвид. — Красив си, Джеймс Карстерс.

Очите му се разшириха, когато тя протегна ръка и го докосна. Ръцете й бяха спрели да треперят. Бяха изучаващи и хипнотизиращи. Майка й имаше една много стара книга, спомни си тя, страниците й бяха толкова крехки, сякаш всеки момент щяха да се разпаднат, ако ги докоснеш, и сега тя почувства, че трябва да е също толкова внимателна, докосвайки с пръсти белезите по гърдите му, вдлъбнатините между ребрата му и извивката на стомаха му, който потрепна от докосването й; в него имаше нещо толкова крехко, че бе просто невероятно. Целият той бе някак възхитително крехък.

Той не бе в състояние да спре да я докосва. Внимателните му ръце на музикант докосваха хълбоците й, плъзгайки се нагоре по босите й крака под нощницата. Докосваше я така, сякаш докосваше любимата си цигулка, с такова нежно и настойчиво изящество, което я оставяше без дъх. Сега и двамата сякаш бяха обхванати от треска; телата им горяха, а косите им, мокри от пот, бяха залепнали за челата и шиите им. Нея сякаш не я беше грижа за това; тя искаше тази изгаряща я топлина, тази едва ли не болка. Това не бе тя, това бе някаква друга Теса, някаква Теса от сънищата й, която би се държала така, и тя си спомни как бе сънувала Джем в легло, заобиколено от пламъци. Само че не бе сънувала, че ще гори заедно с него. Искаше това усещане да продължи, искаше да разбере какъв е този огън, но в никой от романите, които бе чела, не се казваше какво се случва по-нататък. Дали той знаеше? Уил сигурно знаеше, помисли си тя, но Джем, подобно на нея, сигурно следваше същия този инстинкт, залегнал дълбоко в нея. Пръстите му се плъзнаха към несъществуващото пространство между тях, търсейки копчето, с което бе закопчана нощницата й; тя се смъкна и той се наведе да целуне голото й рамо. Никой досега не бе целувал голата й кожа и усещането бе толкова невероятно, че тя протегна ръка, за да се подпре и събори една възглавница от леглото, която бутна нещо на нощното шкафче. Разнесе се трясък. После сладкият и тъмен аромат на нещо, на някаква подправка, изпълни стаята.

Джем рязко отдръпна ръце, на лицето му бе изписан ужас. Теса също се стресна и започна да закопчава нощницата си, опомняйки се. Джем се взираше в края на леглото и тя проследи погледа му. Лакираната кутия, в която държеше лекарствата си, бе паднала и се бе отворила. Върху пода се бе посипал дебел слой блестящ прах. От него се издигаше сребрист облак, който разнасяше наоколо сладкия аромат на подправки.

Джем я дръпна настрани, държейки я за ръка, но в докосването му имаше повече страх, отколкото страст.

— Теса — каза той приглушено. — Не пипай това. Опасно е, ако попадне върху кожата ти. Опасно е даже да го вдишваш. Трябва да си вървиш.

Помисли си за Уил, който й заповяда да си тръгне от покрива. Така ли щеше да бъде винаги — момчетата щяха да я целуват, а след това да й заповядват да си върви, сякаш бе прислужница, от която вече не се нуждаеха.

— Не искам да си вървя — пламна тя. — Джем, ще ти помогна да го съберем. Аз съм…

Твоя приятелка , се канеше да каже. Но това, което правеха, не бе нещо, което биха правили приятели. Каква му бе тя?

— Моля те — меко каза той. Гласът му бе дрезгав. Тя усети колко притеснен е. Разпозна чувството. Бе срам. — Не искам да ме виждаш да коленича и да събирам от земята дрогата, благодарение на която съм жив. Никой мъж не би искал момичето, което… — Той си пое дъх на пресекулки. — Съжалявам, Теса.

Момичето, което какво? , искаше да попита тя, но не каза нищо; бе съкрушена — от състрадание, от съчувствие, от шока след това, което бяха направили. Наведе се към него и го целуна по бузата. Той не помръдна, когато тя се измъкна от леглото, оправи халата си и бързо излезе от стаята.

Коридорът си бе същият, както когато го бе прекосила преди няколко минути или може би няколко часа: магическата светлина мъждукаше едва-едва и наоколо цареше полумрак. Шмугна се в стаята си и вече се канеше да затвори вратата зад себе си, когато забеляза с крайчеца на окото си как нещо помръдна в дъното на коридора. Някакъв инстинкт я накара да остане неподвижна на мястото си и да допре око до процепа на полузатворената врата.

Някой се движеше по коридора. Някакво светлокосо момче, помисли си тя, озадачена, но след това видя, че е Джесамин , облечена в мъжки дрехи. Беше с панталони и сакото над жилетката й бе отворено; в ръката си носеше шапка, а дългата й светла коса бе вдигната на тила. Тя хвърли поглед зад себе си, бързайки по коридора, сякаш се страхуваше някой да не идва след нея. Малко след това се скри зад ъгъла и изчезна от погледа на Теса.