Касандра Клеър - Принц с часовников механизъм

— Това свърталище на пушачи на опиум ли е? — прошепна Теса в ухото на Джем.

Очите му с тревога оглеждаха стаята. Тя усещаше напрежението му, пулсиращите като тупкащо сърчице на колибри вени под кожата му.

— Не — в гласа му се долавяше безпокойство. — Не точно. Това по-скоро са демонски илачи и вълшебни прахове. Мъжете около масата са ифрити. Магьосници без магьоснически умения.

Жената в червената рокля се бе навела над рамото на един от ифритите. Двамата вдигнаха очи и погледнаха към Теса и Джем, после погледите им се спряха върху Джем. На Теса не й хареса начина, по който го гледаха. Жената се усмихваше; погледът на мъжа бе пресметлив. Жената се изправи и тръгна към тях с кръшна походка, бедрата й се полюшваха ритмично под тесния сатен на роклята.

— Мадран каза, че имаме това, което търсиш, сребърно мое момче — каза тя, прокарвайки червен нокът през лицето му. — Няма нужда да се преструваш.

Джем рязко се отдръпна. Теса не го бе виждала толкова изнервен.

— Казах ти, че търсим един приятел — озъби й се той. — Нефилим. Със сини очи и черна коса. — Гласът му се извиси: — Ta xian zai zai na li 32 32 Къде е той сега? (кит.). — Бел.прев. ?

Тя го погледна за момент, след това поклати глава.

— Не бъди глупав — каза. — Останало ни е съвсем малко уин фен 33 33 Сребърен прах (кит.). — Бел.прев. , когато свърши, ще умреш. Опитваме се да доставим още, но търсенето напоследък…

— Спестете ни опитите да продадете стоката си — каза Теса, която внезапно се ядоса. Не можеше да издържа повече изражението на лицето му, всяка дума бе за него като удар с камшик. Неслучайно Уил му бе купувал отровите им. — Къде е приятелят ни?

Жената просъска нещо, сви рамене и посочи към едно от леглата, закрепено към стената.

— Там.

Джем пребледня, а Теса се загледа нататък. Тези, които ги заемаха, бяха толкова неподвижни, че първоначално бе помислила, че леглата са празни, но сега, когато се загледа по-внимателно, откри, че всички легла бяха заети. Някои се бяха излегнали настрани, с ръце, провесени към пода и с разперени пръсти; повечето лежаха по гръб, с отворени очи, взирайки се в тавана или в леглото над тях.

Без да отрони дума Джем закрачи през стаята, а Теса го последва. Когато се приближиха до леглата, тя осъзна, че не всички, лежащи в тях, бяха хора. Можеха да се видят сини, виолетови, червени и зелени кожи; зелени коси, дълги и оплетени като мрежа от зелени водорасли, се стелеха върху мръсна възглавница; пръсти с остри животински нокти се вкопчваха в дървената рамка на леглото, сякаш някой стенеше. Някой се изкикоти тихо и безнадеждно, звук, който бе по-тъжен и от плач; друг глас повтаряше за стотен път детско стихотворение:

— Уил — прошепна Джем. Бе спрял пред една от койките и се подпираше на нея, сякаш краката отказваха да му служат повече.

Върху койката лежеше Уил, омотан в тъмно старо одеяло. Беше облечен само с панталони и риза; коланът с оръжията му висеше на гвоздей. Краката му бяха боси, а очите — полупритворени, синьото им едва прозираше изпод бордюра от тъмни мигли. Косата му, мокра от пот, бе полепнала по челото, страните му бяха огненочервени и трескави. Гърдите му се надигаха и спускаха на пресекулки, сякаш му бе трудно да си поема дъх.

Теса протегна ръка и сложи опакото на ръката си върху челото му.

— Джем — тихо каза тя. — Трябва да го отведем оттук.

Мъжът в леглото до тях все още пееше. Всъщност той не бе точно мъж. Тялото му бе късо и усукано, босите му крака завършваха в двойно разцепени копита.

Джем продължаваше да се взира в Уил, без да помръдне. Сякаш се бе вцепенил. Лицето му бе на червени и бели петна.

— Джем! — прошепна Теса. — Моля те. Помогни ми да го изправим на крака. — Когато Джем отново не се помръдна, тя протегна ръка, хвана Уил за рамото и го разтресе.

— Уил, Уил, събуди се, моля те.

Уил простена и се обърна, обгръщайки с ръце главата си. Той е ловец на сенки, помисли си тя, метър и осемдесет целият в мускули, бе твърде тежък, за да го вдигне. Освен ако…

— Ако не ми помогнеш — обърна се Теса към Джем, — кълна се, че ще се превъплътя в теб и ще го вдигна. И тогава всички ще видят как изглеждаш в рокля. — Тя го прониза с поглед. — Разбираш ли какво ти казвам?