Касандра Клеър - Принц с часовников механизъм

Джем й се усмихна, усмивката му бе като светлина, която внезапно осветява всички стаи в къщата.

— Ние сме нефилими. Всяко събитие в живота ни има и своята мистична страна — раждането ни, смъртта ни, сватбите ни — всяко от тях е свързано с определен ритуал. Има ритуал и когато искаш да станеш парабатай с някого. Най-напред трябва да го попиташ, разбира се. Това е сериозно обвързване.

— Ти ли попита Уил? — подхвърли Теса.

Джем поклати глава, усмихвайки се.

— Той ме попита — отвърна. — Или по-скоро ме заговори. Тренирахме с дълги мечове горе в залата за тренировки. Той ме попита и аз казах „не“; заслужаваше някого, който щеше да живее, който щеше да се грижи за него цял живот. Той се обзаложи с мен, че ще ми вземе меча, и ако успееше да го направи, аз трябваше да се съглася да стана негов кръвен брат.

— И успя ли?

— За девет секунди — засмя се Джем. — Прикова ме към стената. Вероятно бе тренирал, без да знам, защото никога нямаше да се съглася, ако знаех, че е толкова добър. Неговата сила винаги е била хвърлянето на кама — присви той рамене. — Бяхме на тринайсет. Ритуалът се състоя, когато бяхме на четиринайсет. Оттогава изминаха три години и аз не мога да си представя да нямам парабатай .

— Защо не искаше да се съгласиш? — колебливо попита Теса. — Когато те попита за първи път?

Джем прокара ръка през сребристата си коса.

— Ритуалът те обвързва — отвърна той. — Прави те по-силен. Всеки един от нас може да използва и силата на другия. Можеш да усетиш къде се намира другия, а също и да действаш като едно цяло с него в битките. Има руни, които можеш да използваш само ако си в двойка с твоя парабатай , не и в други случаи. Само че… можеш да имаш само един парабатай в живота си. Не можеш да имаш друг, ако той умре. Всъщност, не мисля, че аз бях добър избор.

— Това е много сурово правило.

После Джем каза нещо на език, който тя не разбираше. Беше нещо като khalepa ta kala.

Тя присви вежди.

— Това не беше латински, нали?

— Гръцки — отвърна той. — Има две значения. Означава, че това, което си струва да притежаваш — хубавите, изтънчените, почтените и благородни неща — са трудно постижими. — Той се наведе напред, по-близо до нея. Тя усети сладкия мирис на дрога, който се разнасяше от него и миризмата на кожата му под нея. — Означава и нещо друго, също така.

Теса преглътна.

— И какво е то?

— Красотата е жестока.

Тя погледна надолу към ръцете му. Слаби, изящни, умели ръце, с ниско изрязани нокти и белези около ставите. Имаше ли нефилим, който да няма белези?

— Тези думи имат особен смисъл за теб, нали? — тихо попита тя. — Тези мъртви езици. Защо е това?

Той се бе привел към нея, така че тя усещаше топлия му дъх върху бузата си.

— Не съм напълно сигурен — каза той. — Но все пак мисля, че е свързано с тяхната яснота. Гръцкият, латинският, санскрит съдържат чистата истина, преди да натоварим нашите езици с толкова ненужни думи.

— Но кой е твоят език? — отново тихо попита тя. — Този, с който си израснал?

Устните му помръднаха:

— Израснал съм, говорейки английски и мандарин — каза той. — Баща ми говореше английски и недотам добре китайски. Когато се преместихме в Шанхай, стана още по-зле. Тамошният диалект е почти неразбираем за някой, който говори мандарин.

— Кажи нещо на мандарин — каза Теса, усмихвайки се.

Джем бързо произнесе нещо, което прозвуча сякаш множество придихателни гласни и съгласни се бяха устремили заедно нанякъде, гласът му се издигаше и снишаваше мелодично:

— Ni hen piao liang.

— Какво каза?

— Казах, че кичур от косата ти е паднал. Ето тук — каза той, протегна ръка и отмахна падналия кичур зад ухото й. Теса усети как кръвта се качи в страните й и те запламтяха. — Трябва да внимаваш — каза той, бавно отдръпвайки ръката си, а пръстите му се плъзнаха по бузата й. — По теб не трябва да има нищо, за което неприятелят да може да те сграбчи.

— О, да, разбира се. — Теса хвърли поглед към прозореца и залепна за него. Жълтеникавата мъгла продължаваше да виси над улиците, но вече се виждаше много по-добре. Бяха в някакъв тесен проход, но достатъчно широк все пак за лондонските стандарти. Въздухът бе мръсен, натежал от въглищен прах и пропит от мъгла, а улиците бяха пълни с хора. Мръсни, облечени в дрипи, те се бяха натъркаляли край стените на паянтовите постройки, очите им гледаха към каретата, както очите на гладни кучета следят движението на кокал. Теса видя една жена, загърната в шал, в едната й ръка висеше кошница с цветя, а в един от ъглите на шала, усукан около раменете й, бе увито бебе. Очите му бяха затворени, а кожата бледа като пресечено мляко; имаше вид на болно или мъртво. Босоноги деца, мръсни като бездомни котета, играеха на улицата; жени бяха насядали една до друга пред вратите на къщите, очевидно бяха пияни. Мъжете изглеждаха още по-зле; бяха се отпуснали край стените на къщите, облечени в мръсни, кърпени палта, с шапки на главите, изразът на безнадеждност върху лицата им бе като надпис, издълбан върху надгробен камък.