Касандра Клеър - Принц с часовников механизъм

Не бе изненадана, че повечето бяха художествена литература — романи и поезия. Имаше и няколко заглавия на езици, които не разбираше. Разпозна буквите на гръцката и латинската азбука. Имаше и книги с приказки, „Хиляда и една нощ“, произведения на Джеймс Пейн, „Викарият от Булхамптън“ на Антъни Тролъп, „Отчаяни средства“ на Томас Харди, няколко от Уилки Колинс — „Новата Магдалена“, „Законът и жената“, „Две съдби“, новият роман на Жул Верн, озаглавен „Дете на бездната“, който нямаше търпение да вземе в ръцете си. Тук бе и „Повест за два града“. Тя се пресегна с тъжна усмивка и я взе от лавицата. От нея върху пода се посипаха няколко листа хартия. Тя коленичи да ги вдигне и изстина. Мигновено разпозна почерка. Бе нейният.

Прелисти ги със свито гърло.

Скъпи Нат, прочете тя. Опитах се да се превъплътя днес, но не се получи. Бяха ми дали една монета, но тя не ми помогна. Или никога не бе принадлежала на човек, или способностите ми са намалели. Изобщо нямаше да ме е грижа, но те ме бичуваха — бичували ли са те някога досега? Не, разбира се, глупав въпрос. Чувството е такова, сякаш върху кожата ти са сложили огън на ивици. Срам ме е да си призная, но плаках, а знаеш колко мразя да плача… и Скъпи Нат, толкова ми липсваш днес, мислех си, че ще умра. Щом теб те няма, значи на земята няма никого, когото да го е грижа жива ли съм или не. Чувствам как се стопявам, как изчезвам в нищото, защото щом никого на света не го е грижа за теб, съществуваш ли тогава изобщо?

Това бяха писмата, които бе писала на брат си от Къщата на мрака, не се бе надявала, че Нат ще ги прочете, не се бе надявала, че някой изобщо ще ги прочете. Бяха по-скоро дневник, отколкото писма, единственото място, където би могла да излее ужаса, болката и страха си. Знаеше, че са били намерени, знаеше, че Шарлот ги е чела, но какво, за бога, търсеха в стаята на Уил , скрити между страниците на книгата?

— Теса — обади се Джем. Тя бързо се обърна, пъхайки писмата в джоба на палтото си. Джем бе застанал до писалището, в ръката си държеше сребърен кинжал. — В името на Ангела, това място е пълен боклучарник, не мислех, че ще го открия. — И той завъртя кинжала в ръцете си. — Уил не донесе много неща, когато дойде тук, това е едно от тях. Кинжалът, който баща му му е дал. Върху острието е изобразена чапла 29 29 Herond (англ.) — чапла. — Бел.прев. — знакът на семейство Херондейл. Кинжалът е толкова силно свързан с Уил, че с негова помощ ще можем да го проследим.

Независимо от окуражителните думи той бе сбърчил вежди.

— Нещо не е наред ли? — попита Теса и се приближи до него.

— Намерих още нещо — каза той. — Уил бе този, който винаги купуваше лекарствата ми. Знаеше, че мразя да се занимавам с това, виждайки с каква охота долноземците ми ги продават и вземат парите… — гърдите му бързо се вдигаха и спускаха, сякаш когато говореше за тях, се изморяваше. — Давах му парите и край, той отиваше. Намерих една разписка за последната покупка. По всичко изглежда, че наркотикът… лекарството, не е струвало толкова, колкото си мислех.

— Смяташ, че Уил те е мамил? — изненада се тя. Уил може и да бе ужасен и груб, помисли си тя, но винаги бе смятала, че грубостта му има по-изтънчен вид, отколкото това. Че не е толкова дребнава. А и да причини това на Джем, на всички…

— Точно обратното. Наркотикът струва много повече, отколкото ми каза. Трябвало е по някакъв начин да покрива разликата. — Все още мръщейки се, той пусна кинжала в колана си. — Познавам го по-добре от всеки друг на света — каза той сухо, сякаш нищо не се е случило. — А сега откривам, че има тайни, за които не съм подозирал.

Теса си помисли за писмата, скрити в книгата на Дикенс, и какво щеше да каже на Уил, когато отново го видеше.

— Е, това едва ли е чак толкова голяма тайна. А и Уил би направил всичко за теб.

— Не мисля, че трябва да отиваме толкова далеч с обобщенията — в гласа на Джем се долавяха саркастични нотки.

— Разбира се, че би направил всичко — каза Теса. — Както и всеки друг. Ти си толкова мил и добър…

Тя спря на средата на изречението, но Джем вече я бе погледнал с широко отворени очи. Изглеждаше изненадан, сякаш не бе свикнал да го хвалят, но това едва ли бе така, смутено си помисли Теса. Сигурно всички, които го познаваха, знаеха какви щастливци са. Усети отново топлина върху лицето си и се наруга: „ Какво по дяволите ставаше?“

Някой тихо почука на прозореца; Джем се поколеба за секунда, а след това се обърна.