Касандра Клеър - Принц с часовников механизъм

— Богатите лондончани от Мейфеър и Челси обичат да правят среднощни обиколки в райони като този — каза Джем, а в гласа му прозвучаха горчиви нотки, нетипични за него. — Наричат това „разходка из бордеите“.

— Не спират ли, за да помогнат по някакъв начин?

— Повечето от тях — не. Просто гледат, за да могат, когато се приберат след това вкъщи, да разказват на гостите си, докато пият чай, как са видели истински обирджии, които преджобват пияници, улични момичета, които се пробват в професията, проститутки аматьорки или треперещи Джимита. Повечето от тях никога не слизат от каретите или омнибусите си.

— Какво е треперещ Джими?

Джем я погледна с печалните си сребристи очи.

— Треперещ, дрипав просяк — отвърна той. — Някой, който изглежда така, сякаш умира от студ.

Теса си помисли за дебелата хартия, залепена върху пукнатините на стъклата в апартамента им в Ню Йорк. Но тя все пак имаше стая, легло и леля Хариет, която да й прави супа и чай върху малката кухненска печка. Бе щастливка.

Каретата спря край един не особено привлекателен ъгъл. От отворената врата на кръчмата отсреща струеше светлина и осветяваше тълпата пияници, които сновяха по улицата, върху раменете на някои от тях се бяха облегнали жени, в рокли с крещящи цветове, изпоцапани и мръсни, а лицата им бяха наплескани с руж. Някъде някой пееше „Жестоката Лизи Уикърс“ 30 30 Популярна улична балада от Викторианската епоха. — Бел.прев. .

Джем я хвана за ръка.

— Не мога да те покрия с магически прах, така че мунданите да не те виждат — каза той. — Затова дръж главата си сведена надолу и не изоставай от мен.

Теса изкриви устни в нещо като усмивка, но не отдръпна ръката си.

— Вече го каза.

Той се наведе към нея и прошепна в ухото й. Дъхът му я накара да потрепери.

— Това е много важно.

Той протегна ръка към вратата и я отвори. После скочи върху паважа и й помогна да слезе, дръпвайки я към себе си. Теса хвърли поглед към двата края на улицата. Улови равнодушните погледи на няколко души от тълпата, но повечето хора изобщо не ги забелязваха. Те се упътиха към някаква врата, боядисана в червено. Пред нея имаше няколко стъпала, но за разлика от другите стъпала наоколо тези бяха пусти. Никой не седеше на тях. Джем бързо мина по тях, дръпна я нагоре след себе си и похлопа силно на вратата.

Отвори им жена, облечена в дълга червена рокля, толкова прилепнала по тялото й, че Теса хлъцна от изумление. Черната й коса бе вдигната и прикрепена към главата със златни пръчици. Кожата й бе невероятно бледа, очите й бяха очертани с антимон 31 31 Прах, който се използва за подчертаване на очите и веждите. — Бел.прев. , но отблизо си личеше, че е бяла. Червената й уста с форма на дъга бе нацупена. Ъгълчетата й се извиха надолу, когато видя Джем.

— Не приемаме нефилими — каза тя.

Понечи да затвори вратата, но Джем бе вдигнал бастуна си; острието изскочи от върха му и задържа вратата широко отворена.

— Не се безпокой — каза той. — Не сме тук по поръчение на Клейва, а по частен въпрос.

Тя присви очи.

— Търсим един човек — каза той. — Един приятел. Заведи ни при него и няма да те безпокоим повече.

Щом чу това, тя отметна глава назад и се засмя.

— Знам кого търсите — каза. — Тук има само един от вашия вид — отдръпна се тя от вратата, свивайки презрително рамене. Острието на бастуна на Джем се прибра със свистене и той се наведе, за да мине под вратата, дръпвайки Теса след себе си.

Зад вратата имаше тесен коридор. Във въздуха се носеше тежка сладникава миризма, подобна на миризмата, която се разнасяше от дрехите на Джем, след като бе взел лекарствата си. Ръката й неволно стисна неговата.

— Това е мястото, откъдето Уил купува за мен това… това, от което се нуждая — прошепна той, навеждайки глава към ухото й толкова близо, че устните му почти го докоснаха. — Затова си мисля, че може да е тук…

Жената, която им отвори вратата, погледна назад през рамо, преди да тръгне по коридора. На гърба на роклята си имаше цепка, през която можеха да се видят краката й и края на дълга разклонена опашка на бели и черни петна, подобно на люспите на змия. Тя е магьосница , помисли си Теса и усети глухите удари на сърцето си. Рейгнър, Сестрите на мрака, тази жена — защо всички магьосници изглеждаха толкова зловещо? С изключение на Магнус, може би, но тя имаше усещането, че Магнус беше изключение за много правила.

Коридорът отвеждаше към широка стая, стените на която бяха боядисани в тъмночервено. От тавана се спускаха великолепни, изящно изрисувани фенери, които хвърляха цветни отражения върху стените. Край стените бяха наредени легла, подобни на койки, като във вътрешността на кораб. В центъра на стаята имаше широка кръгла маса. Около нея бяха насядали няколко мъже, кожата им бе кървавочервена като стените, а косите — подстригани късо. Ръцете им завършваха със синьо-черни животински нокти, отрязани късо, вероятно за да могат по-лесно да отмерват, изсипват и смесват различните прахове и смеси, разстлани пред тях върху масата. Праховете проблясваха на светлината на лампите като разпаднали се на прах скъпоценности.