Касандра Клеър - Принц с часовников механизъм

Наистина изглежда изтощен, помисли си Магнус. И измъчен, по начин, по който може да изглежда само седемнайсетгодишен. Същевременно се съмняваше в истинността на твърдението на Уил, че би могъл да направи така, че да не се влюбва, но разбираше защо момчето бе склонно да повярва на подобна измислица.

— Трябва да играя ролята на някой друг по цял ден, всеки ден — мъчително, ужасно и жестоко.

— Аз по-скоро те харесвам такъв. Само не ми казвай, Уил Херондейл, че поне малко не се забавляваш, играейки дявола.

— Казваха ни, че горчивият хумор е в кръвта ни — каза Уил, гледайки пламъците. — Ѐла го притежаваше, както и Сесили. Аз самият не мислех, че го притежавам, преди да открия, че се нуждая от него. Научих доста през всички тези години за това как да бъда отвратителен. Но усещам, че започвам да губя себе си — опитваше се да намери точните думи Уил. — Чувствам, че се принизявам, част от мен се спуска надолу към мрака, тази, която е добра, честна и вярна… Ако дълго я държиш далеч от себе си, няма ли да я изгубиш напълно? Ако никой не те обича, съществуваш ли изобщо?

Той произнесе последните думи толкова тихо, че Магнус трябваше да се напрегне, за да го чуе.

— Какво беше това?

— Нищо. Нещо, което бях прочел някога — Уил се обърна към него. — Ще бъде проява на милосърдие от твоя страна, ако ме изпратиш в света на демоните. Мисля, че ще намеря този, когото търся. Това е единственият ми шанс. Без него животът ми е безсмислен.

— Лесно е да го кажеш, когато си на седемнайсет — каза Магнус, без никаква студенина. — Влюбен си и си мислиш, че това е всичко на света. Но светът е по-голям от теб, Уил, и може би се нуждае от теб. Ти си ловец на сенки. Служиш на благородна кауза. Животът ти не ти принадлежи и нямаш право да го прахосваш.

— Тогава нищо не ми принадлежи — каза Уил и се отдръпна от камината, залитайки, сякаш наистина беше пиян. — Щом като не съм господар дори на собствения си живот.

— Кой е казал, че трябва да сме щастливи? — меко каза Магнус и пред очите му изплува къщата, в която бе преминало детството му, майка му, която ужасена се дръпва от него, и съпругът й, който не бе негов баща, целият в пламъци. — Какво ще кажеш за това, което дължим на другите?

— Дал съм им всичко, което имам — каза Уил, грабвайки палтото си от облегалката на стола. — Получили са достатъчно от мен и ако това е, което имаш да ми казваш, в такъв случай си тръгвам, магьоснико .

Той изстреля последните думи като проклятие. Съжалил за остротата си, Магнус понечи да се изправи на крака, но Уил вече се бе втурнал към вратата. Тя се затръшна зад гърба му. Минута по-късно Магнус го видя да минава под прозореца на фасадата, устремен напред, с приведена срещу вятъра глава.

Теса седеше пред тоалетката, загърната с халата си, и въртеше малкото копче в ръка. Бе поискала да я оставят сама, за да направи това, за което я бе помолила Шарлот. Не за първи път щеше да се превъплъти в мъж; Сестрите на мрака я бяха карали да го прави неведнъж и макар усещането да бе странно, не това бе причината за нежеланието й. Причината бе мракът, който бе съзряла в очите на Старкуедър, лекият оттенък на лудост в гласа му, когато говореше за трофеите, които бе взел. Не беше разсъдък, който би искала да опознае повече.

Не бе длъжна да го прави, помисли си тя. Можеше да излезе и да им каже, че е опитала, но не се е получило. Но щом тази мисъл се мярна в съзнанието й, вече знаеше, че няма да го направи. Мислеше си, че трябва да е лоялна към тях. Те я закриляха, бяха мили с нея, бяха й казали голяма част от истината за самата нея и имаха същата цел като нея — да открият Мортмейн и да го обезвредят. Помисли си за милия поглед, с който я гледаше Джем, спокоен, сребрист и искрен. Пое си дълбоко въздух и сключи пръсти около копчето.

Тъмнината се приближи и я обви, загръщайки я в студената си тишина. Тихият звук на огъня, пукащ в камината, и вятърът, удрящ в стъклата на прозореца, изчезнаха. Тъмнина и тишина. Тя остави тялото си да се промени — усещаше ръцете си огромни и раздути, пронизваше ги болка от артрит. Гърбът я наболяваше, глава й тежеше, парещите й стъпала пулсираха и в устата й нагарчаше. Развалени зъби, помисли си тя и се почувства болна, толкова болна, че трябваше да застави разума си да се върне обратно към заобикалящата я тъмнина, търсейки светлината, връзката.

Светлината се появи, но не както обикновено се появяваше, ярка като сигнален огън. Появи се като множество отделни фрагменти, сякаш гледаше в огледало, счупено на парченца. Всяко парченце съдържаше някакво изображение, което профучаваше покрай нея, някои от тях с бясна скорост. Видя изображението на кон, изправящ се на задните си крака, мрачно възвишение, покрито със сняг, черната базалтова заседателна зала на Клейва, някаква пропукана надгробна плоча. Опитваше се да улови и схване отделните изображения. Ето едно от тях, един спомен: Старкуедър танцува на бал с някаква смееща се жена, облечена във вечерна рокля в стил ампир. Теса го изостави, опитвайки се да се добере до някое друго.