Касандра Клеър - Принц с часовников механизъм

Когато сутринта Теса слезе долу за закуска, тя с изненада откри, че Уил не е там. Не си бе дала сметка колко много се бе надявала той да се завърне през нощта, и сега установи, че се е спряла на вратата, изучавайки местата около масата, сякаш бе възможно да не го е забелязала. Погледът й се спря върху Джем, който я погледна мрачно и угрижено, и тя разбра, че е истина. Уил все още го нямаше.

— О, я стига, разбира се, че ще се върне — ядосано рече Джесамин и тресна чашата си с чай върху чинийката. — Винаги се довлачва в края на краищата. Като ви погледне човек, може да си помисли, че сте загубили любимото си кутре.

Теса хвърли едва ли не виновен съзаклятнически поглед към Джем, докато сядаше срещу него и си взимаше препечена филийка. Хенри сякаш отсъстваше; Шарлот, начело на масата, с всички сили се стараеше да не изглежда нервна и притеснена и да не показва слабост.

— Разбира се, че ще се върне — каза тя. — Уил е в състояние да се грижи за себе си.

— Мислиш ли, че може да е тръгнал обратно към Йоркшир? — попита Теса. — За да предупреди семейството си.

— Не… не мисля — отвърна Шарлот. — Той ги избягва от години. Освен това познава Закона. Знае, че няма право да говори с тях. Знае какво може да загуби — погледът й се спря за секунда върху Джем, който не спираше да си играе с лъжицата си.

— Когато видя Сесили в имението, искаше да се втурне към нея — каза Джем.

— Не е бил на себе си — отвърна Шарлот. — Но се върна с вас в Лондон. Сигурна съм, че ще се върне и в Института. Знае, че копчето е у теб, Теса. Ще иска да разбере какво е знаел Старкуедър.

— Твърде малко, всъщност — промълви Теса. Чувстваше се някак виновна, че не бе успяла да открие повече полезна информация в спомените на Старкуедър. Опита се да обясни какво е да си в мислите на някого, чийто мозък е започнал да се разпада, но й бе трудно да намери точните думи и си спомни разочарованото изражение на Шарлот, когато каза, че не е открила нищо за имението Рейвънскар. Разказа им всичко, което бе открила в спомените на Старкуедър за семейство Шейд, и дори това, че смъртта им е провокирала жаждата му за справедливост и отмъщение, която по всичко изглежда бе много силна. Не им каза за изумлението му, когато я бе видял — самата тя бе озадачена от това, а и то бе някак твърде лично.

— Какво ще стане, ако Уил реши завинаги да напусне Клейва? — попита Теса. — Ще може ли тогава да се върне при семейството си и да го предпази?

— Не, не — малко остро отвърна Шарлот. — Не мисля, че ще постъпи така. — Уил ще й липсва, ако си тръгне , помисли си тя с изненада. Винаги се бе държал доста отблъскващо, в това число и към Шарлот, така че на моменти Теса забравяше за непоколебимата любов, която Шарлот питаеше към всичките си подопечни.

— Но ако са в опасност… — възрази Теса, след което замълча, тъй като в стаята влезе Софи, носейки кана с гореща вода, която остави. Когато я видя, Шарлот се оживи.

— Теса, Софи, Джесамин — каза тя. — Да не би да сте забравили, че имате тренировка с Гейбриъл и Гидеон Лайтууд.

— Аз не мога да отида — бързо отвърна Джесамин.

— Защо? Мислех, че главата вече не те боли.

— Да, но не искам пак да ме заболи. — Джесамин бързо стана. — Предпочитам да ти помагам, Шарлот.

— Нямам нужда от помощта ти, за да пиша на Рейгнър Фел, Джеси. Бих предпочела да отидеш на тренировката и да научиш нещо.

— Но нали в библиотеката са се натрупали камари с отговори на долноземци, до които сме отправяли запитвания къде би могъл да е Мортмейн — опита се да спори Джесамин. — Мога да ти помогна да ги подредим.

Шарлот въздъхна:

— Много добре — и се обърна към Теса и Софи. — Междувременно не казвайте нищо на братята Лайтууд за Йоркшир или Уил. Бих се чувствала по-спокойно, ако не бяха в Института точно в този момент, но нищо не може да се направи. Да покажем добра воля и откритост и да продължим тренировките. Трябва да се държите така, сякаш нищо особено не се е случило. Можете ли да го направите, момичета?

— Разбира се, госпожо Брануел — веднага отвърна Софи. Очите й блестяха и тя се усмихваше. Теса само въздъхна, без да е сигурна в чувствата си. Софи обожаваше Шарлот и би направила всичко, за да й угоди. Тя не понасяше Уил и отсъствието му едва ли я тревожеше особено. Теса погледна към Джем. Усещаше празнота в стомаха си, измъчваше я това, че не знаеше къде е Уил, и се питаше дали и той изпитва същото. Неговото обикновено изразително лице бе спокойно и непроницаемо, но когато улови погледа й, й се усмихна мило и окуражаващо. Джем бе негов парабатай , негов брат по кръв; и разбира се, ако имаше нещо обезпокоително във връзка с това къде е Уил, той нямаше да е в състояние да го скрие. Но дали наистина бе така?