Касандра Клеър - Принц с часовников механизъм

От кухнята се разнасяше гласът на Бриджет и се извисяваше във високи трели:

Теса бутна назад стола си.

— Мисля, че е по-добре да отида да се преоблека.

След като се преоблече в униформата си, тя седна на ръба на леглото си и вдигна екземпляра на „Ватек“, който Уил й бе дал. В съзнанието й се появи не образът на Уил, който се усмихва, появиха се по-различни негови образи — Уил, наведен над нея в Храма, покрит с кръв; Уил, спускащ се заедно с Джем надолу по хълма в Йоркшир, целият в кал, но нехаещ за това; Уил, отдалечаващ се от масата в трапезарията; Уил, прегърнал я в тъмнината. Уил, Уил, Уил.

Теса захвърли книгата. Тя се удари в облицовката на камината и отскочи от нея, падайки на пода.

Ако имаше някакъв начин да изчегърта Уил от съзнанието си, както изчегъртваше калта от обувките си. Ако само знаеше къде е. Безпокойството само влошаваше нещата, а тя не можеше да спре да се безпокои. Не можеше да забрави изражението на лицето му, докато втренчено се взираше в сестра си.

Потънала в мислите си, тя закъсня за тренировката; за щастие, когато пристигна, вратата бе отворена и в залата нямаше никого, освен Софи, която държеше дълъг нож и внимателно го изучаваше, както би изучавала парцал за прах, за да реши дали още можеше да бъде използван, или е дошло време да бъде изхвърлен.

Когато Теса влезе, тя вдигна очи.

— Мрачна сте като дъждовен уикенд, госпожице — каза тя с усмивка. — Всичко наред ли е? — наклони тя глава встрани, когато Теса кимна. — Заради господаря Уил ли е? Той и преди е изчезвал за ден-два. Ще се върне, не се страхувайте.

— Много мило, че го казваш, Софи, още повече, когато знам, че не го обичаш особено.

— Мислех, че това се отнася и за вас — каза Софи. — Или във всеки случай в последно време …

Теса задържа погледа си върху нея. Не бяха разговаряли за Уил от инцидента на покрива, помисли си тя, а и освен това Софи я бе предупредила за него, сравнявайки го с отровна змия. Преди Теса да успее да каже нещо, вратата се отвори и Гейбриъл и Гидеон Лайтууд влязоха в залата, следвани от Джем. Той намигна на Теса, преди да изчезне, затваряйки вратата след себе си.

Гидеон тръгна към Софи.

— Добър избор — отбеляза той, а в думите му можеше да се долови лека изненада.

Тя се изчерви от задоволство.

— Така — каза Гейбриъл, който някак си бе успял да се приближи към Теса откъм гърба й, без тя да го забележи. След като разгледа стойките с оръжията, наредени по продължение на стената, той изтегли един нож и й го подаде.

— Можете ли да усетите тежестта му?

Теса се опита да усети тежестта му, мъчейки се да си припомни какво й бе казал за това къде и как трябва да е балансиран върху дланта й.

— За какво мислите? — попита я Гейбриъл. Тя го погледна. От двамата братя той определено повече приличаше на баща си, с орловия си нос и отсянката на надменност в изражението си. Ъгълчетата на тънките му устни се повдигнаха. — Може би това, къде е Херондейл, ви притеснява твърде много и няма да сте в състояние да тренирате днес?

Теса едва не изтърва ножа.

— Моля?

— Чух ви да си говорите с госпожица Колинс, когато се качвах по стълбите. Изчезнал е значи? Не е за учудване, като се има предвид, че съвсем не мисля, че Уил Херондейл и чувството за отговорност могат да имат нещо общо помежду си.

Теса някак си успя да намести брадичката си. Въпреки че бе в конфликт с Уил, това че някой извън малкото семейство на Института го критикува, я раздразни.

— Случвало се е и преди, така че няма място за безпокойство — каза тя. — Уил е свободен дух. Но скоро ще се върне.

— Надявам се, че няма — отвърна Гейбриъл. — Надявам се, че е мъртъв.

Ръката на Теса стисна здраво ножа.

— Наистина ли го мислите? Какво толкова е сторил на сестра ви, че го мразите толкова?

— Защо не попитате него?

— Гейбриъл — гласът на Гидеон прозвуча остро. — Дали да не преминем към обучението и да спрем да си губим времето?

Гейбриъл хвърли гневен поглед към по-големия си брат, който спокойно бе застанал до Софи, но го послуша и прехвърли вниманието си от Уил към обучението. Днес щяха да тренират как да държат ножовете и сабите и как да балансират с тях, размахвайки ги във въздуха, така че остриетата им да не се накланят напред и ръкохватките им да не се изплъзват от ръцете им. Бе по-трудно, отколкото изглеждаше, а и днес Гейбриъл бе нетърпелив. Тя завидя на Софи, че я обучаваше Гидеон, който бе внимателен и последователен, независимо от навика си да говори на испански, когато Софи направеше нещо погрешно. „Ay Dios mio“ 26 26 Боже мой (исп.). — Бел.прев. казваше той, изтегляйки сабята от мястото, където се бе забила в пода. „Нека да опитаме това още веднъж.“