Касандра Клеър - Принц с часовников механизъм

— И как предлагаш да разследваме? — попита Теса.

Той изви глава и я погледна. В хладните му сини очи нямаше нищо, което да напомня за Уил от предишната нощ, за Уил, който я бе докосвал с толкова нежност, който бе нашепвал името й като тайнство.

— Проблемът с разпита на Джесамин е, че независимо от това, че е принудена да говори истината, нещата, които може да ни каже, са доста ограничени. Следователно трябва да намерим някого, който да е по-тясно свързан с Магистъра. Някой, който да знае много повече. Като брат ти Нат, с посредничеството на Джесамин. Той й има доверие. Ако тя му определи среща, ще можем да го пипнем там.

— Джесамин никога няма да се съгласи на това — каза Шарлот. — Не и сега…

Уил я погледна мрачно.

— Още си ядосана, нали? — каза той. — Разбира се, че няма да се съгласи. Ще помолим Теса отново да изиграе ролята на Джесамин. Коварна млада дама, облечена според последния писък на модата.

— Това ми звучи опасно — каза Джем с приглушен глас. — Опасно за Теса.

Теса го погледна бързо и улови погледа на сребърните му очи. Поглеждаше я за първи път, откакто бе излязла от стаята му онази нощ. Въобразяваше ли си, че бе усетила загриженост в гласа му, когато каза, че е опасно за нея, или това бе просто загрижеността, която Джем проявяваше към всекиго ? Това, че не желаеше да я види умираща по ужасен начин, бе обикновена любезност и съвсем не бе това, което се бе надявала той да изпитва към нея.

Каквото и да бе. Само да не я презира…

— Теса не се страхува — каза Уил. — Освен това няма да е много опасно за нея. Ще му изпратим бележка и ще му определим среща на място, на което можем лесно и бързо да се появим. Мълчаливият брат ще може да го измъчва, докато не ни даде информацията, от която се нуждаем.

— Да го измъчва? — каза Джем. — Той е брат на Теса…

— Нека да го измъчва — каза Теса. — Ако е необходимо. Давам съгласието си.

Шарлот я погледна с изумление.

— Не е възможно да го мислиш.

— Каза, че има начин да проникнете в ума му и да научите тайните му — отвърна Теса. — Помолих те да не го правите и вие не го направихте. Благодаря ти за това, но вече няма нужда да продължиш да спазваш обещанието си. Проникнете в ума му, ако е необходимо. Това е дори по-важно за мен, отколкото за вас. Ти си загрижена за Института и за безопасността на ловците на сенки. Аз също съм загрижена за това, Шарлот. Но Нат работи за Мортмейн. Мортмейн, който иска да ме хване и да ме използва, без дори да знаем за какво. Мортмейн, който може би знае каква съм . Нат е казал на Джесамин, че баща ми е бил демон, а майка ми — ловец на сенки…

Уил подскочи от изумление.

— Не е възможно — каза той. — Ловците на сенки и демоните не могат да създадат потомство. Децата им са мъртвородени.

— Може и да е лъжа, както лъжата за това, че Мортмейн е в Идрис — каза Теса. — Но това не означава, че Мортмейн не знае истината. Трябва да знам каква съм. Това вероятно ще е и ключът към това защо ме иска.

В очите на Джем, когато я погледна, се долавяше тъга, после той отклони погледа си.

— Много добре — каза той. — Уил, как предлагаш да го примамим? Не мислиш ли, че може би познава почерка на Джесамин? Не смяташ ли, че може би си имат някакъв таен сигнал?

— Трябва да накараме Джесамин — каза Уил — да ни помогне.

— Само не предлагай да я измъчваме — в гласа на Джем прозвуча раздразнение. — Вече използвахме Меч на смъртните и тя ни каза всичко, което знаеше…

— С помощта на Меча няма да научим къде се срещат, нито пък кодовете им или галените имена, с които се наричат — каза Уил. — Не разбирате ли? Това е последен шанс за Джесамин. Последен шанс да ни сътрудничи. За да заслужи снизхождението на Клейва и да й бъде простено. Дори Шарлот да запази Института, те едва ли ще ни оставят да се разпореждаме със съдбата на Джесамин. Нищо подобно, съдбата й ще бъде в ръцете на Консула и Инквизитора. И те няма да са особено мили с нея. Но ако направи това за нас, би могла да спаси живота си.

— Не мисля, че я е грижа за живота й — тихо каза Теса.

— Всекиго го е грижа — каза Уил. — Всеки иска да живее.

Джем рязко се отвърна от него и се загледа в огъня.

— Въпросът е кого бихме могли да изпратим да я убеди? — каза Шарлот. — Аз не мога да отида. Тя ме мрази и обикновено ме обвинява.

— Аз мога да отида — каза Хенри, а благото му лице бе загрижено. — Бих могъл да поговоря с бедното момиче за това колко безразсъдна може да е първата любов и колко бързо може да посърне пред лицето на грубата действителност…