Касандра Клеър - Принц с часовников механизъм

— Джесамин… — започна Теса.

— Тя е добре. Вероятно й е поставил руна за успокоение. Това е всичко. Няма защо да се тревожиш за нея — каза Шарлот и седна на края на леглото. Гледаше надолу към ръцете си, сякаш не бяха нейните. — Хенри…

— Да го събудя ли, госпожо Брануел? — предпазливо попита Софи.

— Той работи в криптата… Не мога да се реша да го извикам — замислено каза Шарлот. — Джесамин е от малка с нас. Това ще му дойде твърде много, твърде много. Той не би могъл да бъде жесток.

— Шарлот — Теса нежно леко докосна рамото й. — Ти не си жестока.

— Правя това, което трябва да направя. И няма защо да се тревожа — повтори Шарлот и избухна в сълзи.

— Джесамин — отново повтори Хенри, вече за пети или за шести път. — Просто не мога да повярвам. Нашата Джесамин?

Теса забеляза, че всеки път, щом го кажеше, Шарлот стисваше още по-плътно устни.

— Да — отново повтори тя. — Джесамин. Шпионирала ни е и е докладвала на Нат за всяко наше действие, а той пък е предавал информацията на Мортмейн. Трябва ли да го повторя още веднъж?

Хенри премигна срещу нея.

— Съжалявам, скъпа. Чух го. Знам само — въздъхна той, — че Джесамин не беше щастлива тук. Но не мислех, че ни мрази.

— Не мисля, че ви е мразела или че ви мрази. — Бе Джем, застанал до камината в гостната, с ръка, опряна на камината. Не бяха се събрали за закуска, както правеха обикновено; нямаше обяснение защо, но Теса предположи, че самата мисъл да седнат на закуска, а мястото на Джесамин да е празно, сякаш нищо не се е случило, бе непоносима за Шарлот.

Шарлот си бе поплакала малко тази нощ, преди да си възвърне самообладанието; бе отклонила опитите на Софи и Теса да й донесат мокри кърпи или чай, поклащайки непреклонно глава и повтаряйки отново и отново, че няма да си позволи да се разплаче отново, защото времето сега трябваше да се използва за планиране, за изработване на стратегия. После се запъти към стаята на Теса, Софи и Теса я следваха по петите, и трескаво започна да надига дъските на пода, докато не намери малка книга, нещо като семейна библия, подвързана с бяла кожа и увита в кадифен плат. Тя я сложи в джоба си с решително изражение, като само махна с ръка към Теса, без да отговаря на въпросите й, и се изправи на крака. Небето зад прозореца бе започнало да просветлява, озарено от бледата светлина на настъпващия ден. С изтощен вид тя каза на Софи да инструктира Бриджет да сервира студена закуска в гостната и да каже на Сирил за случилото се, така че мъжете да са информирани. След това излезе.

С помощта на Софи Теса най-после, слава богу, успя да свали роклята на Джесамин; тя се изкъпа и облече жълтата рокля, която Джесамин й бе купила. Помисли си, че цветът й би могъл да повдигне настроението й, но все още се чувстваше отпаднала и изнурена.

Когато влезе в гостната, можа да прочете по лицето на Джем, че и той се чувства по същия начин. Около очите му имаше сенки и той бързо отклони поглед от нейния. Заболя я от това и тя отново си помисли за отминалата нощ, с Уил, на балкона. Но това бе различно, каза си тя. Бе резултат от магическия прах, кратко умопомрачение. Нямаше нищо общо с това, което се бе случило между тях с Джем.

— Не мисля, че ни мрази — отново повтори Джем, коригирайки миналото време, което бе употребил. — Но сякаш винаги нещо й липсваше . Беше толкова отчаяна.

— Аз съм виновна — тихо каза Шарлот. — Не трябваше да я насилвам да бъде ловец на сенки, когато бе толкова очевидно, че това е нещо, което презира.

— Не, не! — побърза да я разубедя Хенри. — Ти винаги си била мила с нея. Правила си всичко, което е трябвало. Съществуват механизми, които са толкова… повредени, че не е възможно да бъдат поправени.

— Джесамин не е часовник, Хенри — глухо отвърна Шарлот. Теса се питаше дали бе ядосана на Хенри, че не се срещна заедно с нея с Улси Скот, или просто бе ядосана на целия свят. — Може би просто трябва да опаковам Института и да го връча с поклон на Бенедикт Лайтууд. Вече за втори път приютяваме шпионин под покрива си и разбираме за това, едва когато щетите са налице. Ясно е, че не съм компетентна.

— Всъщност става въпрос за един шпионин — започна Хенри, но замлъкна, когато Шарлот му хвърли поглед, който можеше да разтопи стъкло.