Касандра Клеър - Принц с часовников механизъм

— Ако Бенедикт Лайтууд работи за Мортмейн, не може да се очаква, че ще се грижи за Института — каза Теса. — Всъщност балът, който той организира миналата нощ, би трябвало да е достатъчно основание за дисквалифицирането му.

— Проблемът е, че това трябва да се докаже — каза Джем. — Бенедикт ще отрича всичко и неговата дума ще е срещу твоята, а ти си долноземка.

— Уил също ще потвърди — каза Шарлот и се намръщи. — Като заговорихме за него, къде всъщност е Уил?

— Излежава се в леглото си, най-вероятно — каза Джем. — Колкото до това, че може да свидетелства… ами, всички го мислят за луд, какъвто той всъщност е.

— Я виж ти — обади се един глас откъм вратата. — Да не би да сте се събрали за ежегодната всички-смятат-Уил-за-луд среща?

— Не е ежегодна, провежда се два пъти в годината — отвърна Джем. — И не сме се събрали за тази среща.

Очите на Уил бяха обърнати към Теса.

— Знаят ли за Джесамин? — попита той. Изглеждаше уморен, но не толкова, колкото си мислеше Теса; беше блед, но заедно с това от него се излъчваше скрито въодушевление, едва ли не щастие. Усети как стомахът й се сви, когато спомените от изминалата нощ — звездите, балконът, целуването — я връхлетяха.

Кога се бе върнал предишната нощ?, помисли си тя. Какво бе правил? И защо изглеждаше толкова развълнуван. Беше ли ужасен от това, което се бе случило между тях на балкона миналата нощ или го намираше за забавно? И дали, не дай си боже, бе казал на Джем ? Магически прах, ужасено си повтаряше тя. Това не бе тя, не бе действала по собствено желание. Джем със сигурност щеше да го разбере. Да го нарани, би разбило сърцето й. Ако изобщо това го вълнува…

— Да, знаят за Джесамин — бързо отвърна тя. — Разпитваха я с Меча на смъртните и я отведоха в Града на тишината, а в момента сме се събрали и обсъждаме какво да правим по-нататък. Срещата е ужасно важна и Шарлот е много разтревожена.

Шарлот я погледна озадачено.

— Разтревожена си, разбира се — каза Теса, почти останала без дъх от бързото говорене. — И точно питаше за Уил…

— Ето ме — каза Уил, хвърляйки се в един стол, недалеч от Джем. Едната му ръка бе превързана, ръкавът над нея бе разкъсан. Ноктите му бяха разранени и върху тях имаше засъхнала кръв. — Радвам се да чуя, че Джесамин е в Града на тишината. Това е най-доброто място за нея. Какво ще правим по-нататък?

— Това сме се събрали да обсъдим — каза Джем.

— Кой знае, че е там? — премина към същината Уил.

— Само аз — отвърна Шарлот — и брат Енох, но той се съгласи да не информира Клейва в следващите няколко дни, докато не решим какво да правим. Което ми напомня, че трябва да те попитам, Уил, защо се втурна към къщата на Бенедикт Лайтууд и взе Теса със себе си, без да ме информираш за това?

— Нямаше време за губене — отвърна Уил. — Докато те събудехме и информираме, Натаниъл можеше да отиде и да си тръгне. А и нямаш основание да кажеш, че идеята не бе добра. Научихме страшно много за Натаниъл и Бенедикт Лайтууд…

— Натаниъл Грей и Бенедикт Лайтууд не са Мортмейн.

Уил очерта някаква фигура във въздуха с дългите си изящни пръсти.

— Мортмейн е паякът в центъра на мрежата — каза той. — Колкото повече научаваме, толкова по-добре ще знаем докъде се простира влиянието му. Само допреди една нощ нямахме и понятие, че е свързан с Лайтууд; сега знаем, че Лайтууд е марионетка. Смятам, че трябва да докладваме на Клейва за Бенедикт и Джесамин. Нека Уейланд решава какво да прави с тях. Интересно какво ще каже Бенедикт, когато го разпитат с Меча.

Шарлот поклати глава.

— Не мисля, че можем да направим това.

Уил отметна глава назад.

— И защо не?

— Джесамин каза, че той иска да направим точно това. И го заяви под въздействието на Меча. Не лъжеше.

— Може да се е объркала — каза Уил. — Мортмейн може да е предугадил ситуацията и да е казал на Нат да насади тази мисъл в главата й, за да я открием ние.

— Мислиш ли, че е предвиждал толкова напред във времето? — попита Хенри.

— Без съмнение — каза Уил. — Този човек е истински стратег — той потупа слепоочието си. — Като мен.

— Значи мислиш, че трябва да докладваме на Клейва?

— Не, по дяволите — отвърна Уил. — Ами ако това се окаже истина? Ще се почувстваме като истински глупаци.

Шарлот разпери ръце.

— Но ти каза…

— Знам какво казах — отвърна Уил. — Но трябва да си дадем сметка за последствията. Ако докладваме на Клейва и се окаже, че не сме прави, ще се окаже, че сме били играчка в ръцете на Мортмейн. Имаме само още няколко дни, преди да е изтекъл срокът. Няма да спечелим нищо, ако се обърнем към Клейва преди този срок. Но ако започнем разследване и можем да се позовем на нещо по-солидно…