Касандра Клеър - Принцеса с часовников механизъм

— Гейбриъл. — Гласът на Гидеон проряза мъглата на спомените и виденията му. — Гейбриъл, консулът ти зададе въпрос.

Младежът вдигна глава. Тъмните очи на консула го гледаха очаквателно. Каретата се носеше по улица „Флийт“ и журналисти, адвокати и амбулантни търговци се провираха забързано между трафика.

— Попитах те — каза консулът, — как ти харесва гостоприемството на Института.

Гейбриъл примига насреща му. Малко неща изпъкваха в съзнанието му от мъглата на последните няколко дни. Шарлот, която го прегръща. Гидеон, който бърше кръвта от ръцете си. Лицето на Сесили, като ярко, гневно цвете.

— Ами, предполагам, че става — отвърна той хрипливо. — Но не е моят дом.

— Е, имението Лайтууд е великолепно — рече консулът. — Издигнато върху кръв и плячка, разбира се.

Гейбриъл го зяпна неразбиращо. Гидеон се взираше през прозореца с изражение сякаш му беше прилошало леко.

— Мислех, че искате да говорим за Татяна — каза той.

— Познавам Татяна. Тя не притежава и капка от разума на баща ви, нито пък от добротата на майка ви. Извадила е доста лош късмет, боя се. Естествено, молбата й за обезщетение ще бъде отхвърлена.

Гидеон се завъртя и го погледна слисано.

— Ако толкова малко вярвате на историята й, защо сме тук?

— За да разговарям с вас насаме — отвърна консулът. — Разбирате ли, когато за първи път предадох Института във властта на Шарлот, си мислех, че малко женско влияние ще му се отрази добре. Гранвил Феърчайлд беше един от най-строгите мъже, които съм срещал и макар да ръководеше Института съгласно Закона, го беше превърнал в студено, негостоприемно място. Тук, в Лондон, най-великия град на света, един ловец на сенки не можеше да се чувства у дома си. — Той сви бавно рамене. — Мислех, че да предам управлението на Института в ръцете на Шарлот би помогнало.

— Шарлот и Хенри — поправи го Гидеон.

— Хенри е кръгла нула — отвърна консулът. — Всички знаем, че, както казва поговорката: „в тоя дом кокошка пее“. От Хенри никога не се е очаквало да се намесва и той не го прави. Но същото важеше и за Шарлот. От нея се очакваше да е покорна и да се подчинява на желанията ми. В това отношение тя ме разочарова дълбоко.

— Вие я подкрепихте против баща ни — избъбри Гейбриъл на един дъх и веднага съжали. Гидеон го стрелна със сърдит поглед, който сякаш му казваше да замълчи, и той сви ръце в скута си и стисна устни.

Веждите на консула подскочиха.

— Защо, може би, за разлика от нея, баща ви щеше да бъде покорен? Пред мен имаше два лоши избора и аз се спрях на по-малкото зло. Все още хранех надежда да я контролирам. Ала сега…

— Сър — прекъсна го Гидеон, използвайки възможно най-любезния си глас. — Защо ни казвате всичко това?

— А! — рече консулът, поглеждайки през прозореца, по който се стичаха дъждовни вадички. — Ето че пристигнахме. — Той почука по стъклото. — Ричард! Спри пред „Сребърните стаи“.

Гейбриъл стрелна с очи брат си, който сви недоумяващо рамене. Разположен на „Пикадили Съркъс“, „Сребърните стаи“ беше клуб за джентълмени и вариете с лоша слава. Посещаваха го жени със съмнителна репутация, а освен това се говореше, че собствениците му са долноземци и че в някои от вечерните „магически представления“ всъщност има истинска магия.

— Някога идвах тук с баща ви — рече консулът, когато и тримата слязоха от каретата. Братята Лайтууд се взираха през ситния дъждец в доста безвкусната фасада в италиански стил, която очевидно беше присадена върху далеч по-скромните сгради, издигали се тук преди. Имаше тройна лоджия и ярка синя боя. — След като полицията отне лиценза на „Алхамбра“, защото управлението допуснало в заведението да се танцува канкан. Но разбира се, „Алхамбра“ се държеше от мундани. Това място е далеч по-добро. Е, ще влезем ли?

Тонът му не оставяше никакво място за възражения. Гейбриъл го последва през сводестия вход, където пари смениха собствениците си и всеки от тях получи билет. Гейбриъл изгледа своя с немалко учудване. Беше под формата на реклама и обещаваше най-доброто забавление в Лондон!

— Атлетически номера — четеше той на Гидеон, докато вървяха по дълъг коридор. — Дресирани животни, демонстрации на сила, гимнастици, циркови номера и вариететни певци. — Брат му си мърмореше под носа. — И акробати — бодро добави Гейбриъл. — Изглежда, че има жена, която е в състояние да сложи крака си върху…

— В името на Ангела, това място с нищо не е по-добро от евтините вариетета на низшите класи — каза Гидеон. — Гейбриъл, не поглеждай към нищо, освен ако не ти кажа, че може.