Касандра Клеър - Принцеса с часовников механизъм

— Тя няма друго семейство, богатството й беше конфискувано от Клейва и освен това състоянието й не позволява да живее сама. Двата месеца на разпити в Града от кости едва не са я накарали да полудее. Не смятам, че ще представлява опасност за когото и да било от нас.

— И преди не смятахме, че ни грози опасност от нея. — Тонът на Джем беше по-суров, отколкото Теса бе свикнала да чува от него. — И все пак действията й за малко да изпратят Теса в ръцете на Мортмейн, а нас — в немилост.

Шарлот поклати глава.

— Ще са ни нужни милост и състрадание. Джесамин не е каквато беше преди… както бихте се убедили сами, ако я бяхте посетили в Града на тишината.

— Нямам никакво желание да посещавам предатели — студено заяви Уил. — Все още ли бръщолевеше как Мортмейн бил в Идрис?

— Да… именно затова Мълчаливите братя най-сетне се отказаха — така и не можаха да измъкнат нищо смислено от нея. Тя не знае никакви тайни, нищо важно. И го разбира. Чувства се безполезна. Ако просто можехте да се поставите на нейното място…

— О, изобщо не се съмнявам, че добре се преструва пред теб, Шарлот, че ридае и си къса дрехите…

— Е, ако си къса дрехите … — подхвърли Джем, усмихвайки се лекичко на своя парабатай. — Нали знаеш колко обича дрехите си.

Усмивката, с която Уил му отвърна, беше неохотна, ала непресторена. Шарлот видя, че й се открива подходяща възможност и побърза да се възползва от нея.

— Въобще няма да я познаете, когато я видите, уверявам ви. Моля ви само за седмица, една-едничка седмица, и ако след това никой от вас не може да търпи присъствието й тук, ще уредя да бъде откарана в Идрис. — Шарлот побутна чинията си настрани. — А сега е време да прегледаме копията, които направих на документите на Бенедикт. Кой ще ми помогне?

До: Консул Джосая Уейланд

От: Съвета

Уважаеми господине,

Преди да получим последното ви писмо вярвахме, че различията ни относно Шарлот Брануел се дължат просто на различие в мненията. Макар вие да не сте дали изрично разрешение Джесамин Лъвлис да бъде преместена в Института, одобрението за това беше дадено от Братството, което отговаря за тези неща. За нас приемането на момичето обратно в единствения дом, който то е имало някога, въпреки допуснатата грешка, е доказателство за великодушно сърце. Що се отнася до Улси Скот, той предвожда Претор Лупус, организация, която от много време насам смятаме за свой съюзник.

Намекът ви, че Шарлот Брануел се вслушва в онези, които не са дружелюбно настроени към Клейва, ни тревожи дълбоко. Без доказателства за това обаче, не възнамеряваме да предприемем каквото и да било, основаващо се на тази информация.

Каретата на консула беше лъскаво червено ландо 13 13 Вид четириколесна карета с подвижен покрив. — Бел.прев. с пет прозорчета и четирите букви на Клейва, нарисувани отстрани; теглеха го два прекрасни сиви жребеца. Беше влажен ден, ръмеше и кочияшът седеше прегърбен на капрата, скрит почти напълно под мушамена шапка и наметало. Намръщен, консулът, който не бе казал нито дума откакто бяха излезли от трапезарията на Института, даде знак на Гидеон и Гейбриъл да се качат в каретата, след което ги последва и залости вратичката.

Докато каретата потегляше рязко, Гейбриъл се обърна, за да погледне през прозореца. Зад очите и в стомаха си усещаше някакво парещо напрежение, което от предишния ден насам ту се появяваше, ту изчезваше и понякога го връхлиташе с такава мощ, че той си мислеше, че ще повърне.

„Гигантски червей… последния стадий на астриола… демонската шарка.“

Когато Шарлот и останалите за първи път бяха изрекли обвиненията си против баща му, той не искаше да повярва. Отстъпничеството на брат му му се бе сторило безумие, предателство толкова огромно, че можеше да бъде обяснено единствено с лудост. Баща му го бе уверил, че Гидеон ще размисли и ще се върне, за да се заеме отново с управляването на дома и с това да бъде Лайтууд. Само че Гидеон не се беше върнал и докато дните ставаха все по-кратки и по-мрачни, а Гейбриъл виждаше баща си все по-малко и по-малко, той за първи път бе започнал да се чуди, а след това и да се страхува.

„Бенедикт беше преследван и убит.“

Преследван и убит. Гейбриъл прехвърляше думите в ума си, ала така и не откриваше смисъл в тях. Бе убил чудовище, както го бяха обучили да прави, но това чудовище не беше баща му. Той все още бе жив някъде и момчето всеки момент щеше да погледне през прозореца на къщата и да го види как се приближава по пътеката, с развяно от вятъра дълго сиво палто, изчистените, остри линии на профила му — очертани на фона на небето.