Касандра Клеър - Принцеса с часовников механизъм

— Е, повечето песни са за това — отбеляза Уил. — Споделената любов е идеална, но от нея трудно ще излезе свястна балада.

Джем вдигна очи, но преди да успее да каже каквото и да било, из целия Институт отекна силен кънтеж. Теса вече познаваше лондонския си дом достатъчно добре, за да знае, че това е входният звънец. Едновременно, сякаш главите им бяха закачени на пружини, всички погледнаха към Шарлот.

Придобила изведнъж леко стреснат вид, Шарлот остави вилицата си.

— О, боже. Канех се да ви кажа нещо, но…

— Госпожо? — Беше Софи, влязла в стаята с поднос в едната ръка. Теса не можеше да не забележи, че макар Гидеон да не откъсваше очи от нея, тя избягваше да срещне погледа му, а бузите й порозовяха лекичко. — Консул Уейланд е на долния етаж и иска да говори с вас.

Шарлот взе сгънатото листче от подноса, погледна го, въздъхна и каза:

— Много добре. Покани го да се качи горе.

Софи изчезна сред вихрушка от поли.

— Шарлот? — Хенри звучеше озадачен. — Какво става?

— Да, и аз питам. — Приборите на Уил издрънчаха върху чинията му. — Консулът? Да прекъсва закуската ни? Какво може да очакваме занапред? Посещение за чаша чай от инквизитора? Пикници с Мълчаливите братя?

— Пай с патешко месо в парка — промърмори Джем под носа си и двамата с Уил си размениха мимолетни усмивки, преди вратата да се отвори и консулът да нахлуе вътре.

Консул Уейланд беше едър широкоплещест мъж с яки ръце и одеждите му винаги падаха някак странно от раменете му. Русата брада му придаваше вид на викинг и точно в този миг лицето му имаше буреносно изражение.

— Шарлот — започна той направо, — тук съм, за да говорим за Бенедикт Лайтууд.

Разнесе се леко шумолене — пръстите на Гейбриъл бяха стиснали покривката на масата. Гидеон леко сложи ръка върху китката му, за да го успокои, но консулът вече се беше обърнал към тях.

— Гейбриъл — заяви той. — Мислех, че ще отидеш у семейство Блекторн заедно със сестра си.

Младежът стисна дръжката на чашата си.

— Те са твърде покрусени от загубата на Рупърт — отвърна. — Не мислех, че точно сега е най-подходящият момент да им се натрапвам.

— Е, ти пък оплакваш загубата на баща си, не е ли така? — каза консулът. — Споделената скръб е половин скръб.

— Консул Уейланд… — започна Гидеон, хвърляйки разтревожен поглед към брат си.

— Макар че навярно би било малко неловко да живееш заедно със сестра си, когато тя те е обвинила в убийство.

Гейбриъл издаде звук, сякаш някой го беше залял с вряла вода. Гидеон хвърли салфетката и се изправи.

— Татяна е направила какво ?

— Чу ме — отвърна консулът.

— Не беше убийство — обади се Джем.

— Така твърдите вие — рече консулът. — На мен ми беше доложено, че е било.

— Беше ли ви доложено също така, че Бенедикт се беше превърнал в гигантски червей? — поиска да узнае Уил и Гейбриъл го погледна учудено, сякаш изобщо не беше очаквал именно той да му се притече на помощ.

— Уил, моля те — намеси се Шарлот. — Консул Уейланд, вчера ви уведомих, че Бенедикт Лайтууд беше открит в последния стадий на астриола…

— Каза ми, че е имало битка, в която той е бил убит — отвърна мъжът. — Ала на мен ми беше съобщено, че е бил болен от шарка, в резултат на което е бил преследван и убит, въпреки че не е оказал никаква съпротива.

Уил, чиито очи подозрително блестяха, понечи да проговори отново, ала Джем се пресегна и затисна устата му с ръка.

— Не разбирам — каза той, заглушавайки сподавените протести на Уил, — как е възможно да знаете, че Бенедикт Лайтууд е мъртъв, но не и как е умрял. Няма тяло, защото той беше повече демон, отколкото човек, и когато бе убит, се изпари, както става с демоните. Ала изчезналите слуги… смъртта на съпруга на Татяна…

Консулът изглеждаше уморен.

— Татяна Блекторн казва, че група ловци на сенки от Института са убили баща й и че Рупърт загинал в схватката.

— А спомена ли, че баща й изяде съпруга й? — попита Хенри, вдигайки най-сетне поглед от вестника си. — О, да. Изяде го. Оставяйки кървавия му ботуш в градината, където го намерихме. По него имаше следи от зъби. Интересно ми е да узная как нещо такова би могло да е злополука.

— И това ако не е оказване на съпротива… — додаде Уил. — Да изядеш собствения си зет, имам предвид. Макар че, разбира се, във всички семейства има пререкания.

— Не смяташ сериозно — вметна Шарлот, — че червеят… че Бенедикт би могъл да бъде надвит и взет в плен, нали, Джосая? Та той беше в последния стадий на шарката! Беше полудял и се беше превърнал в червей!