Касандра Клеър - Принцеса с часовников механизъм

— Какво търсите в тях? — попита Хенри, отмествайки вестника от чинията си. Звучеше така, сякаш не се интересува особено от отговора, но в очите му имаше суров блясък, който беше в разрез с привидното му безразличие.

— Информация за връзката му с Мортмейн. Информация за който и да било друг член на Клейва, който би могъл да е имал нещо общо с Мортмейн. Улики за местонахождението на Мортмейн…

— И устройствата му? — попита Хенри.

Консулът млъкна по средата на изречението.

— Устройствата му?

— Адските устройства. Армията му от автоматони. Тя е създадена, с цел да унищожава ловци на сенки и той възнамерява да я впрегне срещу нас — обясни очевидно възстановилата се Шарлот, докато оставяше салфетката си на масата. — Всъщност, ако може да се вярва на все по-неразбираемите бележки на Бенедикт, този момент ще настъпи по-скоро, отколкото си мислим.

— Значи наистина сте взели записките и дневниците му. Инквизиторът беше сигурен в това. — Консулът потърка очи с опакото на ръката си.

— Естествено, че ги взех. И разбира се, че ще ви ги дам. От самото начало възнамерявах да го сторя. — Изцяло овладяна, Шарлот вдигна сребърното звънче до чинията си и позвъни. Когато Софи се появи, тя й прошепна нещо и с един реверанс към консула момичето отново излезе.

— Трябваше да оставиш документите на мястото им, Шарлот. Процедурата е такава — каза консулът.

— Нямаше причина да не ги погледна…

— Трябва да се доверяваш на моята преценка и на тази на Закона. Да защитиш момчетата Лайтууд не е по-важно от това да открием местонахождението на Мортмейн, Шарлот. Не ти ръководиш Клейва. Ти си част от Анклава и ще се отчиташ пред мен. Ясно ли е?

— Да, консул Уейланд — каза Шарлот, докато Софи се връщаше в стаята с наръч листове, които подаде безмълвно на консула. — Следващия път, когато един от нашите почитаеми членове се превърне в червей и изяде друг от почитаемите ни членове, незабавно ще ви уведомя.

Консулът стисна челюст.

— Баща ти ми беше приятел — рече той. — Имах му доверие и поради тази причина вярвах и на теб. Не ме карай да съжалявам, че те назначих, нито за подкрепата, която ти оказах, когато Бенедикт Лайтууд се опита да оспори властта ти.

— Та ти беше на негова страна! — извика Шарлот. — Когато той предложи да ми бъдат отпуснати едва две седмици за довършването на една невъзможна задача, ти се съгласи! Не изрече и дума в моя защита! Ако не бях жена, никога не би постъпил по този начин.

— Ако не беше жена — отвърна консулът, — нямаше да се налага да го правя.

И с тези думи той си тръгна, сред вихрушка от тъмни одежди и мътно проблясващи руни. Вратата едва-що се беше затворила зад гърба му, когато Уил изсъска:

— Как можа да му дадеш документите? Те ни трябват…

Шарлот, която отново се бе отпуснала в стола, полупритворила очи, каза:

— Уил, цяла нощ стоях будна и преписвах важните пасажи. Голяма част беше…

— Безсмислици? — подхвърли Джем.

— Порнография? — обади се Уил едновременно с него. — Или пък и двете — допълни той. — Никога ли не си чувал за порнографски безсмислици?

Джем се ухили, а Шарлот зарови лице в ръцете си.

— По-скоро първото, отколкото второто, ако толкова държите да знаете. Преписах всичко, което успях, с неоценимата помощ на Софи. — Тя вдигна глава. — Уил… не забравяй, че това вече не е наше задължение. Мортмейн е проблем на Клейва, или поне те така виждат нещата. Имаше време, когато единствено ние бяхме отговорни за него, ала…

— Ние сме отговорни за безопасността на Теса! — Остротата в гласа на Уил изненада дори Теса, а той пребледня, когато си даде сметка, че всички го гледат изненадано, но въпреки това продължи: — Мортмейн все още иска да се добере до нея. Не може да си въобразяваме, че се е отказал. Може да се върне с автоматони, с магия и огън, чрез предателство, ала едно е сигурно — той ще се върне .

— Разбира се, че ще я защитим — рече Шарлот. — Не е нужно да ни го напомняш, Уил. Тя е една от нас. И като стана дума за това… — Тя погледна към чинията си. — Джесамин се връща утре.

— Какво? — Уил събори чашата си с чай и утайката попи в покривката. Около масата настана оживление, макар че Сесили просто се взираше в останалите объркано, а Теса само си пое рязко дъх, като запази мълчание. Спомни си последния път, когато бе видяла Джесамин, в Града на тишината, със зачервени очи, бледа, ридаеща и ужасена… — Тя се опита да ни предаде, Шарлот. А ти просто ще й разрешиш да се върне?