Касандра Клеър - Принцеса с часовников механизъм

— Възможно е първо да се е превърнал в червей и после да е полудял — изтъкна Уил дипломатично. — Не можем да сме напълно сигурни.

— Татяна е изключително разстроена — каза консулът. — Обмисля дали да не поиска обезщетение…

— Тогава ще го платя. — Гейбриъл оттласна стола си назад и се изправи. — До края на живота си ще давам заплатата си на глупавата ми сестра, ако това иска, но няма да призная, че съм извършил нещо грешно… нито аз, нито някой от нас. Да, стрелата ми се заби в окото му. Окото на червея . И бих го направил отново. Каквото и да бе онова нещо, то вече не беше баща ми.

След думите му се възцари мълчание. Дори консулът сякаш нямаше готов отговор подръка. Сесили беше оставила книгата си на масата и местеше изпитателен поглед между Гейбриъл и консула.

— Извинете ме, консул Уейланд, но каквото и да ви е наговорила Татяна, тя не знае истината за ситуацията — продължи Гейбриъл. — Единствено аз бях в къщата заедно с баща ми, докато болестта му се влошаваше. Бях сам с него, докато полудяваше през последните две седмици. Най-сетне дойдох тук и помолих брат си за помощ. Шарлот бе така добра да постави на мое разположение своите ловци на сенки. Докато се върнем в къщата, създанието, което някога беше баща ми, бе разкъсало съпруга на сестра ми на парчета. Уверявам ви, консул Уейланд, че нямаше никакъв начин татко да бъде спасен. Биехме се за живота си.

— Тогава защо Татяна…

— Защото е унижена — обади се Теса, проговаряйки за първи път, откакто консулът беше влязъл в стаята. — Сама ми го каза. Разчуе ли се за демонската шарка, това ще опетни семейното име. Предполагам, че се опитва да измисли някаква алтернативна история с надеждата вие да я повторите на Съвета. Ала ви лъже.

— Наистина, консул Уейланд — намеси се и Гидеон. — Кое ви се струва по-логично? Че всички сме полудели и сме убили баща ми, а сега синовете му се опитват да покрият истината, или че Татяна лъже? Тя никога не обмисля нещата докрай и вие го знаете.

— Ако вярвате, че с такава лека ръка бих извършил отцеубийство — каза Гейбриъл, сложил ръка върху стола на брат си, — отведете ме на разпит в Града на тишината.

— Това навярно би било най-разумният подход.

При тези думи на консула Сесили така тресна чаената си чаша върху масата, че всички подскочиха.

— Не е честно — заяви тя. — Той казва истината. Всички ние казваме истината. Не може да не го знаете.

Консулът я измери с продължителен преценяващ поглед, след което се обърна към Шарлот.

— Очакваш да ти имам доверие? И все пак криеш постъпките си от мен. Действията имат последствия, Шарлот.

— Джосая, съобщих ти за случилото се в дома на семейство Лайтууд веднага след като всички се прибраха и се уверих, че са добре…

— Трябваше да ми кажеш по-рано — отсече консулът. — В мига, в който Гейбриъл е пристигнал. Не е ставало дума за рутинна мисия. Както стоят нещата, ти сама си се поставила в положение, в което трябва да те защитавам, въпреки факта, че сте нарушили протокола и сте отишли на тази мисия, без одобрението на Съвета.

— Нямаше време…

— Достатъчно — прекъсна я консулът с глас, който говореше, че изобщо не беше достатъчно. — Гидеон и Гейбриъл ще дойдат с мен в Града на тишината, за да бъдат разпитани. — Шарлот понечи да възрази, но той вдигна ръка. — От наложителна важност е момчетата Лайтууд да бъдат оправдани от Мълчаливите братя; така ще избегнем нежелана бъркотия, а аз ще мога да отхвърля искането на Татяна за обезщетение. Вие двамата — тук консулът се обърна към тях, — слезте и ме чакайте при каретата. Тримата ще отидем в Града на тишината заедно. Когато братята приключат с вас, ако не открият нищо интересно, ще ви върнем тук.

— Ако не открият — отвратено повтори Гидеон.

След това улови брат си за раменете и го изведе от стаята. Докато Гидеон затваряше вратата зад гърба си, Теса забеляза нещо да проблясва върху ръката му. Той отново носеше пръстена на Лайтууд.

— Добре — рече консулът и се обърна към Шарлот. — Защо не ми съобщи в мига, в който хората ти се завърнаха и ти казаха, че Бенедикт е мъртъв?

Ръководителката на Института не откъсваше очи от чашата с чай, устните й бяха свити в тънка черта.

— Исках да защитя момчетата — отговори тя. — Исках да получат поне малко спокойствие и почивка. Малко покой, след като баща им беше умрял пред очите им, преди да започнеш да им задаваш въпроси, Джосая!

— Това далеч не е всичко — продължи консулът, без да обръща внимание на изражението й. — Книгите и записките на Бенедикт. Татяна ни каза за тях. Претърсихме къщата му, ала дневниците му ги няма и писалището му е празно. Това разследване не е твое, Шарлот; тези документи принадлежат на Клейва.