До: Консул Джосая Уейланд
От: Инквизитор Виктор Уитлоу
Джосая,
С дълбока тревога научих за писмото ти до Съвета относно Шарлот Брануел. Тъй като с теб се познаваме отдавна, смея да се надявам, че с мен ще бъдеш по-открит, отколкото с тях. Има ли някакъв проблем с Шарлот, който те безпокои? Баща й беше скъп приятел и на двама ни и не знам тя да е постъпила непочтено дори веднъж в живота си.
Разтревожено твой, Виктор Уитлоу
Любов и Мъка нека се прегърнат, та да не изтлеят
и нека мракът гарвановия си блясък задържи:
далеч по-сладко е от загуба да се опиеш,
и да танцуваш със смъртта, от скръб да виеш.
Алфред, лорд Тенисън, „In Memoriam A.H.H.“
До: Инквизитор Виктор Уитлоу
От: Консул Джосая Уейланд
Пиша ти това писмо с немалка доза трепет, Виктор, въпреки че се познаваме от толкова години. Чувствам се малко като пророчицата Касандра, обречена да знае истината, ала никой да не й вярва. Навярно именно моят хюбрис издигна Шарлот Брануел до мястото, което заема сега и от което ме измъчва.
Тя непрекъснато подронва авторитета ми и се боя, че това ще доведе до сериозна нестабилност в Клейва. Онова, което за нея би трябвало да е истинска катастрофа (да открие, че под покрива си е подслонявала шпиони, съучастничеството на момичето Лъвлис в кроежите на Магистъра), бе превърнато в триумф. В очите на Анклава обитателите на Института са тези, които разкриха Магистъра и го прогониха от Лондон. Това, че никой не го е виждал, нито чувал от няколко месеца насам, се счита за резултат от добрата преценка на Шарлот, а не (каквато подозирам, че е истината) за тактическо оттегляне за прегрупиране на силите от негова страна. Макар да съм консул и да ръководя Клейва, струва ми се, че това ще остане в историята като времето на Шарлот Брануел, а моето наследство ще потъне в забрава…
До: Инквизитор Виктор Уитлоу
От: Консул Джосая Уейланд
Виктор,
Макар искрено да ценя загрижеността ти, всичките ми тревоги относно Шарлот Брануел бяха изразени в писмото ми до Съвета.
Нека Ангелът укрепи сърцето ти в тези смутни времена, Джосая Уейланд
В началото по време на закуската цареше мълчание. Братята Лайтууд слязоха заедно, и двамата — унили; Гейбриъл почти не говореше, ако не се броеше това, че помоли Хенри да му подаде маслото. Сесили се беше настанила в далечния край на масата и четеше, докато се хранеше; Теса копнееше да види заглавието на книгата й, но девойката я бе сложила под такъв ъгъл, че това беше невъзможно. Под очите на Уил, който седеше срещу Теса, имаше тъмни сенки от недоспиване — спомен от изпълнената им със събития нощ. Самата Теса пък побутваше неохотно своето кеджири 12 12 Кеджири (известно още като киджири и кичири) — индийско ястие от ориз, парченца риба треска и яйца. — Бел.прев.
, потънала в мълчание, докато вратата не се отвори и Джем не се присъедини към тях.
Теса вдигна очи, обзета едновременно от изненада, но и удоволствие. Не изглеждаше твърде болен, по-скоро уморен и блед. Той се настани до нея с изящно движение.
— Добро утро.
— Изглеждаш много по-добре, Джеми — отбеляза Шарлот с удоволствие.
„Джеми?“ Теса погледна развеселено към Джем, който сви рамене и й отвърна с леко снизходителна усмивка.
Теса погледна през масата и видя, че Уил ги наблюдава. Очите й срещнаха неговите само за миг и в тях се появи въпрос. Възможно ли бе по някакъв начин той да беше открил още уин фен в периода от връщането им вкъщи и тази сутрин? Ала не, младежът изглеждаше точно толкова учуден, колкото и тя.
— Наистина съм по-добре — отвърна Джем. — Мълчаливите братя много ми помогнаха.
Той посегна да си налее чаша чай и годеницата му смущаващо ясно видя как костите и сухожилията в тънката му китка се раздвижиха. Когато Джем остави чайника, тя посегна към другата му ръка под масата и я улови. Слабите му пръсти се обвиха успокояващо около нейните.
Откъм кухнята долетя гласът на Бриджет:
Студен е вятърът таз’ вечер, мила,
студени капки ронят небесата;
че онзи, който обич в мен за първи път разпали
уви, смъртта си срещна във гората.
За своя мил ще сторя туй, което
една девица за любимия си може да направи:
до гроба му приседнала, аз ще ридая клето
година цяла и един ден отгоре.
— В името на Ангела, тя е наистина потискаща — обади се Хенри и остави вестника право върху чинията пред себе си, при което единият му край се натопи в жълтъка. Шарлот отвори уста, сякаш за да възрази, но я затвори, без да каже нищо. — Пее само за разбити сърца, смърт и несподелена любов.
Читать дальше